Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

Усетих как ужас стиска стомаха ми. По-скоро почувствах, отколкото видях как Себастиан скочи до мен и се втурна право срещу натрапниците. Аз извиках, но не си спомням какво точно. Това беше нещо несъзнателно, от дълбините на моята душа, вик на ужас. Това бяха последните думи, които казах на своя скъп приятел. Докато той се носеше напред, един от войниците просто протегна меча си и го прониза. Металът потъна в плътта на Себастиан и се показа от гърба му.

Чух женски писък и някой се блъсна в мен. Залитнах напред и се озовах при олтара. Хористите се бяха разпръснали. Зърнах лицето на Уилям Бърд побеляло от ужас. Тогава усетих една силна ръка на рамото си. Опитах да се обърна, за да видя кой ме е стиснал, но отново политнах напред.

Следващите няколко секунди си остават мъгляви — усетих пламъци в стомаха си, когато осъзнах, че много скоро може да умра. Почувствах парливия вкус на жлъчка на езика си и едва не се задуших. Препънах се. Протегнах ръце и докоснах дърво — ламперията по стените на мазето. След това се озовах във влажно тясно пространство, а светлината от параклиса изчезна. Само една тясна ивица се виждаше на мястото, където парчетата ламперия се съединяваха и дървото леко се беше нащърбило.

— Тук сме в безопасност — каза един глас. Беше Антъни. Той дишаше тежко. Обърнах се и едва успях да различа острите му черти в мрака. За миг той сякаш се вкамени от ужас, след това се усмихна и избухна в сълзи.

Степни, сряда, 8 юни, 8:25 вечерта

Пендрагън спря, за да събере мислите си. Приглади коса назад, изкашля се без нужда и натисна звънеца. Сю Латимър отвори вратата. Носеше светлосиня лятна рокля, а косата й беше стегната на кок, което подчертаваше фините й скули.

— Здравей. Предполагам, че точността е част от обучението ти.

— Съжалявам, може би трябваше да закъснея, както е модерно?

Тя се засмя.

Той й подаде бутилка червено вино и букет лалета. Тя изглеждаше искрено зарадвана.

— Прекрасни са. Благодаря.

Апартаментът й беше толкова различен от неговия, че човек трудно можеше да повярва, че е в същата кооперация. Стените бяха боядисани в топли цветове, шоколадово, кремаво и резеда. Осветлението беше непряко. Цяла стена от лавици беше пълна с книги и дискове. Кухнята беше модерна и лъскави тигани и тавички висяха на куки над скъпия готварски плот. Апетитна миризма се носеше от един тиган. От радио на плота звучеше тиха мелодия, която той разпозна.

— Надявам се, че обичаш индийска храна — каза Сю и му подаде чаша червено вино.

Той се почувства необикновено спокоен. Не беше много общителен и често му трябваше време, за да се сближи с хората, но Сю беше толкова открита и сърдечна, че му се стори естествено да вдигне бариерата.

— Трябва да ти кажа, че ми се стори малко тайнствен, когато се срещнахме за пръв път — подхвърли тя, докато бъркаше кърито.

— О, това е внимателно репетирана роля.

Тя вдигна дървената лъжица и я поднесе към устата му, за да опита. Той закима одобрително.

— Е, ролята има успех. Заинтригувана съм.

Музиката от радиото заглъхна и започнаха новините. Сю точно посягаше да го изключи, когато говорителят каза: „Този следобед разследването на убийствата на двамата мъже, свързани с «Бриджпорт Кънстръкшън», тръгна по нова следа…“

— Една секунда — каза Пендрагън и тя вдигна пръст от копчето за изключване.

„Източници, близки до разследващия екип от полицейското управление на Брик Лейн, разкриха, че малко преди Амал Керим да бъде убит, на строителната площадка в Степни е разкопан човешки скелет, който е на няколкостотин години. Полицията не е съобщила подробности за откритието, но скелетът е изчезнал в нощта на убийството и се е появил отново едва тази сутрин. Намерен е в контейнер за строителни отпадъци само на стотина метра от строителната площадка. В официално изявление на полицейското управление на Брик Лейн началник Джил Хюз каза, че криминолозите изследват костите и подробностите ще бъдат разкрити едва когато разследването завърши. А сега другите…“

— Лоши новини? — попита Сю, когато видя, че Пендрагън се смръщи.

Той се усмихна насила.

— О, не съвсем. Предполагам, че трябваше да се разчуе.

— По този случай ли работиш?

— Да.

— А пристигна едва миналата събота?

— Животът на ченгето рядко е скучен.

— Очевидно! А този скелет — попита Сю, — свързан ли е с убийствата?

— Още не сме сигурни.

— В репортажа споменаха, че е открит точно преди убийството на работника.