Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— На местопрестъплението каза, че никога не си виждал подобна отрова.

— Не съм. Първо, концентрацията на арсеник е необикновена. За да убиеш човек с размерите на Мидълтън толкова бързо, ще ти е нужен половин грам триоксид. Или количеството е огромно, или е по-малко, но със засилена по някакъв начин токсичност.

— Може би затова са добавени останалите три вещества? Кантаридинът и така нататък — предположи Пендрагън.

— Със сигурност те сами по себе си са смъртоносни, но не можем да избягаме от факта, че отровителят трябва да даде голяма доза арсеник, без да го видят и без жертвата да забележи. Не бива да забравяме, че макар да наричат арсеника „любимеца на убийците“, защото преди е можело да се сдобиеш с него чрез различни стоки за домакинството, днес е почти невъзможно да се снабдиш с арсеник. Контролът на отровните вещества си върши добре работата.

— Добре — кимна Пендрагън, — разкажи ми за останалите три съставки.

— Както може би знаеш, другото наименование на кантаридина е „испанска муха“.

— Афродизиакът?

— Мит — поклати Джоунс глава. — Всъщност е свръхтоксично и малко количество може да те убие почти веднага.

— И човек може лесно да се сдобие с нея.

— И да, и не. Преди се намираше в сексшоповете или се поръчваше по пощата, но строгите нови наредби промениха това. Обаче има хиляди сайтове, които продават веществото незаконно.

— Добре — каза Пендрагън и погледна разпечатката. — Абрикова киселина.

— Никога не съм попадал на нея, но една бърза проверка в „Гугъл“ ме снабди с богата информация. Идва от женското биле с научно име Abrus precatorius. Известно е и като „щастливото зърно“. Но за горкия човечец не се оказа твърде щастливо. — Джоунс стрелна с поглед дисекционната маса и се усмихна кръвожадно на Пендрагън.

— Значи можеш просто да си я купиш?

— Не, и това е голямата въпросителна. Трудно можеш да се сдобиеш с нея. Произхожда от Африка и Азия, извлича се от пълзящо растение. Абриковата киселина се дестилира от абрин, който се съдържа в семената му.

— А олеандърът? — попита главният инспектор.

— Още една мистерия. Много токсичен. Вечно зелен храст с тесни листа и червени цветове. Понякога го наричат „йерихонска роза“. Произхожда от Азия, рядко се среща в Британия, но изглежда в Щатите е много популярен като градинско растение. Отровата се дестилира от всички части на растението. Според „Гугъл“ често се използва като отрова за плъхове в Индия, Бангладеш и части от Бирма.

Пендрагън не беше виждал патологът така оживен.

— Ти се наслаждаваш на това, нали?

Джоунс засия срещу него.

— Разбира се. Раните от ножове и разбитите черепи могат да станат много досадни.

— Значи този доклад съвпада с твоите данни?

— Да, разбира се — отговори патологът с безгрижно свиване на раменете. — Първите данни отговарят напълно. Мисля, че може да ми бъде простено, че пропуснах абриковата киселина и олеандъра.

Пендрагън го погледна със съмнение.

— Какво, още ли не си убеден? Нека ти покажа нещо.

Редица епруветки за проби стояха на стойка зад гърба на полицая. Джоунс използва пипета, за да извади малко безцветна течност от една от тях.

— Както си спомняш, аз бях почти сигурен, че Мидълтън не е умрял от хранително отравяне. От онова, което разказаха свидетелите, беше ясно, че смъртта е настъпила много бързо. Казаха, че е стиснал гърлото си и след това е повърнал кръв. Това веднага ми подсказа арсеник. Единственият проблем бе, че е доста старомоден метод. Преди век — може би, но не и днес.

— Това е проба от урината на Мидълтън — продължи патологът и вдигна пипетата към светлината. След това взе парче пластмаса с размерите на кредитна карта. В центъра й имаше леко повдигнат диск. Джоунс пусна една капка от пипетата върху диска и той веднага стана кафяв. Патологът постави пластмасовата карта до ивица хартия, по която имаше поредица цветни дискове. Този най-вляво беше почти безцветен, следващият с цвета на охра, след това жълтеникав, оранжев и най-десният беше кафяв.

— Това е тест за съединения на арсеника. Резултатът показва, че в урината на мъртвеца има три единици на милион.

— Смъртоносна доза?

— И то каква! Арсеникът се среща в незначителни количества в човешкото тяло. Фактически ни е нужен като катализатор за важни биохимически процеси в тялото. Обаче три единици на милион е около сто хиляди пъти повече от равнището, което може да откриеш в жив човек.

Отидоха до масата за дисекции. На количка до нея имаше съд от неръждаема стомана, който съдържаше нещо като купчина боровинково желе.