Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Добре, засега я остави на мира. Няма смисъл да я притискаме твърде силно. Върни се в управлението и изрови всичко за Мидълтън. Искам пълна картина на миналото му. Говори с всеки, който може да помогне. Отбий се и в централния архив.

— Няма проблеми, шефе. А ти къде си?

— Извадих малко късмет — отговори главният инспектор. — Джоунс успя да намери връзки и получи по-рано токсикологичния доклад.

Джак Пендрагън излезе от полицейския участък и светкавиците заплющяха. За миг бе напълно объркан. Едва тогава видя групата журналисти в горния край на стълбището, което водеше към паркинга. Двамата фотографи продължаваха да щракат. Реши да не им обръща внимание. Преди години „Оксфорд Таймс“ пусна най-неудобните негови снимки, които можаха да намерят само защото беше вдигнал шум.

— Главен инспектор Пендрагън — подвикна един журналист — Фред Тейлър от „Газет“. Ще ни кажете ли нещо повече? Вярно ли е, че на една строителна площадка са изкопали труп? На същия строеж, където Амал Керим беше пребит до смърт?

Пендрагън направо изгуби дар слово. Забави крачка и останалите журналисти се спуснаха отгоре му.

— Мисля, че сте разбрали погрешно фактите — отговори той презрително. Веднага осъзна, че звучи страшно надуто.

— Защо мислите така, инспекторе?

— Главен инспектор — отвърна Пендрагън, сваляйки още гарда и веднага се ядоса на себе си. В този момент трябваше да направи пауза, да си поеме дълбоко дъх и да бъде отзивчив. Вместо това стрелна новинаря с леден поглед.

— Извинете — каза саркастично Фред Тейлър, — главен инспектор Пендрагън. Нима искате да кажете, че в петък следобед на строителната площадка на Фримли Уей не е бил открит труп? Няколко часа преди работникът да бъде убит?

— Нямам какво да добавя — отговори Пендрагън и понечи да продължи. Без да бъдат преднамерено заплашителни, журналистите успяха някак да му препречат пътя.

— Хайде, Джак — обади се друг репортер. — Само се опитваме да си вършим работата. Дай ни нещо!

С широка усмивка той беше пъхнал диктофона точно под носа му. Пендрагън го погледна гневно и усмивката се стопи.

— Казах ви, няма какво да кажа по въпроса. Когато му дойде времето, ще има пресконференция. Тогава ще разполагаме с нещо конкретно.

Проби си път между тях и тръгна по стъпалата към дежурните автомобили.

— Вие сте нов тук, нали, главен инспектор Пендрагън? — подвикна Тейлър след него.

Той не му обърна внимание и се отпусна на шофьорското място в най-близката патрулка.

Тялото на Тим Мидълтън лежеше на дисекционната маса. Разрезът започваше от раменете му и се спускаше до пъпа. Ребрата му бяха срязани и разтворени. Белите им краища стърчаха като невиждащи очи в супа от червени и сиви вътрешности. Малко по-ниско се виждаха странно бледи черва. Парчета от скалпа закриваха очите му. На Пендрагън му хрумна нелепата мисъл, че така мъртвецът прилича на клепоух заек.

— А, Пендрагън — каза Джоунс и вдигна очи от клавиатурата на компютъра. Дописа изречението, като печаташе неуверено с два пръста и се взираше напрегнато в екрана, след това отмести поглед към него. — Трябва да ти сложим едно походно легло тук.

— Какво откри? — попита Пендрагън.

— Както ти казах по телефона, мой стар приятел успя да вземе доклада на токсикологията, но първо искам да ти покажа нещо друго. — Той махна на Пендрагън да заобиколи масата. След като се наведе над трупа, Джоунс посочи едно месесто място на хълбока му. Пендрагън едва успя да различи червената точица от убождане.

— Мястото на проникване — каза патологът, — това обяснява как е вкарана отровата.

Пендрагън доби изненадан вид.

— Искаш да кажеш подкожна инжекция? В пълен ресторант?

Джоунс вдигна рамене.

— Ти си детективът.

— Това е малко а ла Джеймс Бонд.

— Е, убождането е прясно, или по-скоро е било, и открих следи от химикали на мястото на проникването. Мидълтън със сигурност не е поел отровата орално. Ето, погледни това. — Той подаде на Пендрагън разпечатка и продължи да говори, докато главният инспектор опитваше да дешифрира данните. — Определено става дума за отравяне. — Джоунс се наведе и посочи цветната графика. — В отровата има четири съставки. Голямо количество арсен триоксид. — Той посочи една дебела крива от графиката. — Но също така кантаридин, абрикова киселина 2 2 Съдържа се в плодовете на индийското женско биле, които са много отровни. — Б.пр. . Плюс олеандър. Много любопитно съчетание.