Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Това наблюдение ми се струва извън контекста на нашия разговор.

- Но съм права, нали?

Сега Декър се облегна назад и я погледна.

- Разкажете ми за себе - подкани я изненадващо той.

- Какво? Защо? - сепна се тя.

- Лесно мога да науча каквото ме интересува. Днес животът на всеки е изложен на показ онлайн. И така, ако мога да използвам вашите думи, давам ви възможност да разкажете своята история.

- Тук ли се очаква да възкликна: Touché ?

- Имате ли какво да криете?

- А вие?

- Не. Знаете всичко за мен. - Той посочи вестника. - Доказателството е тук. Така че ми разкажете за себе си.

- Какво ви интересува?

- Роден град, семейство, образование, кариера, цели в живота...

- Не се задоволявате с малко.

Декър зачака. Нямаше проблем нито с чакането, нито с мълчанието. Подобно на ума му неговото търпение не познаваше граници.

Тя скръсти ръце на гърдите си и започна:

- Родена съм в Блумингтън, Индиана. Завърших магистърска степен по масови комуникации в университета „Пърдю“. Поработих в малки вестници в Средния запад, като отначало носех кафе на редакторите, отразявах глупави истории, с които никой не желаеше да се захваща, и поемах нощни дежурства, които никой не искаше. Пробвах и онлайн журналистика, и блогове, но не ми хареса.

- Защо?

- Обичам да разговарям с хората лице в лице, а не с помощта на машина. Това не е истинска журналистика, а обработване на данни, подавани от разни смотаняци, които дори не познаваш. Това е за мързеливци, които не свалят пижамата си по цял ден. Не, не го искам. Искам „Пулицър“. Искам цяла лавица с награди „Пулицър“!

- Защо тогава сте дошли тук? Бърлингтън не е метрополис, който кипи от живот.

- Но е по-голям от градовете, в които съм работила до този момент. Има престъпност, интересен политически живот, разходите за живот са ниски, което е важно, защото събера ли всички часове, които работя, ще излезе, че не получавам дори минималната надница. Освен това ми позволяват да си избирам темите и да пиша както ми харесва.

- Семейство?

- Голямо. Но всички са в Блумингтън.

- А другата причина да дойдете тук?

- Няма друга причина.

Той посочи безимения пръст на лявата й ръка.

- Носили сте два пръстена. Следите са едва забележими, но все пак ги има. Годежен пръстен и брачна халка. Вече ги няма.

- Разведена съм. Какво толкова? Половината жители на тази страна са разведени.

- Искахте да започнете на чисто, далече от бившия?

Тя потри следите върху пръста си.

- Нещо такова. Е, добре, приключихте ли с мен?

- А иска ли ви се да съм приключил?

- Нали разбирате, че не ви разказвам всичко това, защото вие сте ме принудили? Просто съм в добро настроение и се пускам по течението, за да видя къде ще ме отведе.

- Казахте, че пишете както ви харесва.

- Да.

- Възнамерявате ли да проследите връзката между смъртта на семейството ми и убийствата в гимназията?

- Разбира се.

- Как ви наричат приятелите?

- Предполагате, че имам приятели?

- Как ви нарича Бримър?

- Алекс.

- Добре, Александра , ще се опитам да бъда възможно най-ясен.

Тя извъртя театрално очи и го погледна пренебрежително.

- Да не би да се каните да ми изчетете някоя поучителна лекция?

- Какво ще кажете да ви съобщя сензационна новина, която никой не знае?

Изражението й се промени. Тя взе диктофона си.

- Мога ли да ви запиша?

- Стига източникът ви да остане анонимен.

- Имате думата ми.

- Толкова лесно ли я давате?

- Имате думата ми - повтори тя ясно и отчетливо.

- Снощи са убили агент на ФБР. Тялото й беше оставено на терасата над главите ни. Тя беше опитен федерален агент, носеше оръжие и можеше да се защитава. Сега е само жертва на убийство. Убиецът се е справил с нея с лекотата на човек, който размазва насекомо с крак. - Декър побутна чинията си за пореден път, пресегна се и изключи диктофона й.

Алекс Джеймисън не направи опит да го спре.

- Видял съм твърде много за двайсетте години, които прекарах в полицията, но никога не съм виждал... — Той замълча, за да намери подходящите думи. - Никога не съм виждал подобна жестокост. Не е само жестокостта обаче. А... - Замълча отново, затвори очи и забарабани с пръсти по масата. - Жестокост, съчетана с хитрост и интелект. Много опасна комбинация, Александра. Попитах за семейството ти, защото исках да знам дали ще има кой да скърби за теб, ако те убият. Моля те, не прави грешки, защото той ще те убие с лекотата, с която някой друг издишва дима от цигарата си.