Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Виж, ако се опитваш...

Декър не й позволи да довърши.

- Може да ни наблюдава дори в този момент и да замисля как да отнеме живота ти. Струва ми се, че така ми отмъщава по някакъв начин. Убива хора, с които съм близък или работя. Ти написа обширна статия, посветена на мен. Това създава помежду ни връзка, каквато този тип очевидно обожава. Не се съмнявам, че възнамерява да продължи да убива, докато не ликвидира и последната жертва в списъка си.

Джеймисън вече не го гледаше пренебрежително. Изглеждаше уплашена, макар да се опитваше да го прикрие.

- И коя е тази последна жертва? - попита тя, като се опитваше да говори равнодушно, но гласът й се разтрепери още по средата на изречението.

- Аз.

Александра взе диктофона, бележника и химикалката, прибра ги в чантата си и стана. Избягваше погледа на Декър.

- Е, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, признавам, че ме изплаши до смърт - каза тя.

- Видя ли Леополд да напуска бара?

- Какво?

Той посочи вестника.

- Бара, в който е направена тази снимка.

Тя го погледна предпазливо.

- Няма да отговоря на този въпрос.

- Току-що отговори. Добре, имам още един.

- Какъв?

Декър вдигна вестника.

- Как се сдоби с тази снимка, на която двамата с Леополд сме в бара? Не виждам името на фотографа. Знам, че в журналистиката се отнасят доста стриктно към авторските права, затова се чудя защо няма име под нея.

- Аз я направих.

- Не, не си.

- Откъде знаеш?

- Доста съм наблюдателен и добре знам, че ти не беше в бара. Който и да я е направил, е бил там заради Леополд и мен. Което означава, че ни е проследил, докато вървях след него. - Помълча и продължи: - Нямаше да те питам, ако не беше важно. Откъде получи тази снимка?

- От анонимен източник - призна най-сетне Джеймисън.

- Същият анонимен източник ли ти предостави подробности около статията, която написа?

- Не мога да отговоря на този въпрос.

- Ако не знаеш името на източника, не бива да се тревожиш за опазването на анонимността му. - Декър остави вестника да падне на масата. - Имейл или есемес? Информацията със сигурност не е дошла по обикновената поща. Тогава не би имала време да напишеш статията.

- Имейл.

- Можеш ли да ми изпратиш адреса?

- Защо това е толкова важно за теб?

- Защото човекът, който ти е изпратил имейла, е убиецът на всички тези хора.

- Не можеш да си сигурен.

- Абсолютно съм сигурен. И предполагам, че в имейла са те посъветвали непременно да напишеш тази статия, защото нещата не изглеждат никак добре - аз се срещам с убиеца на моето семейство и зад това сигурно се крие нещо. Прав ли съм?

Очите на Джеймисън се разширяваха с всяка негова дума.

- Ти ли ми изпрати имейла? - просъска тя.

- Аз? За да прочета в твоя вестник статия, която на практика ме обвинява, че съм замесен в смъртта на семейството ми?

Тя прехапа устни.

- Съжалявам, това беше глупаво. - Преглътна с усилие и попита: - Наистина ли мислиш, че е той?

- Бил е там. Бил е на няколко метра от мен, а аз така и не го видях. Нямам представа как е възможно.

- Нали каза, че бил хитър.

Декър кимна.

- Така е. Очевидно иска да ме унищожи професионално, преди да ме убие.

- Мога ли да ти задам един въпрос?

Декър я погледна.

- Давай!

- Кого, по дяволите, си ядосал до такава степен, че да ти причини всичко това?

Декър не отговори, защото нямаше какво да каже. Записа имейл адреса си на една салфетка и я побутна към Джеймисън. Тя я взе, обърна се и си тръгна.

Декър не помръдна от мястото си. Минута по-късно телефонът му изпиука. Погледна дисплея и си позволи мимолетна усмивка.

Джеймисън му бе изпратила имейла на анонимния източник. Декър знаеше, че това няма да го отведе до подателя. Беше прекалено очевидно. Но искаше да проучи написаното.

Побутна чинията настрани и зачете съобщението. Бе изпратено от Малард2000. Това име не му говореше нищо. Прочете съобщението. Общо взето, казваше онова, което той бе предположил. Авторът явно целеше Джеймисън да напише статия, която да хвърли подозрение, че Декър е виновен за смъртта на семейството си. Бе подбрал прости, но силни думи. Декър си представи как Себастиан Леополд изрича тези думи на глас, опита се да сравни този изказ с накъсаната му реч. Не откри никакво съвпадение.

Били са двама. Заедно. Един човек не може да бъде на две места едновременно. Леополд е бил в ареста по време и на двете убийства. Следователно, ако е замесен, а аз съм убеден, че е замесен, има още някой. Тази теория обаче води до необичаен проблем.