Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Мамка му, Еймъс, какво, по дяволите, си направил? - възкликна Ланкастър.

- Нищо. И това е проблемът.

- Всеки, който прочете статията, ще реши, че ти си наел Себастиан Леополд да избие семейството ти.

- И аз си помислих същото, макар да знам истината.

- Защо ти има зъб тази журналистка?

- Защото отказах да говоря с нея.

- Така не си й оставил друга възможност, освен да напише тези глупости.

- Но аз наистина се срещнах с Леополд.

- Имаш предвид в килията.

- След това.

- Какво?

- Проследих го, след като го освободиха. Снимката във вестника е направена в един бар.

- Защо, по дяволите, си го проследил?

- Защото исках да поговоря с него. Исках да разбера защо каза на ченгетата, а и на мен, че е убил семейството ми, при положение че това просто не е възможно.

- И какво ти каза той?

- Нищо. Изчезна.

- Имаш предвид, че си го изпуснал?

- Имам предвид, че се качи в кола и изчезна.

- Видя ли го с очите си?

- Не, но това е единствената възможност.

Декър я чу да въздиша шумно. Често бе чувал Ланкастър да въздиша така, особено когато той бе направил нещо нередно, дори то в крайна сметка да водеше до разрешаването на случая, по който работеха.

- Еймъс, понякога не те разбирам.

Чувал бе и това много пъти и добре знаеше, че Ланкастър не очаква да й отговори. Затова и не си направи труда.

- Значи Леополд е изчезнал.

- Засега - каза Декър.

- Хората ще те изядат жив заради тази статия. А проклетата вещица дори е написала къде живееш в момента.

- Аз имам скрит коз.

- Какъв? - попита заинтригувано тя.

-Това, че неми пука!

- Еймъс, мисля, че не разбираш...

- Трябва да тръгвам - прекъсна я той, затвори телефона и го остави на масата.

Впери поглед в чинията, отрупана с яйца, наденички, бекон и печени картофи, но видя не тях, а снимката, направена в бара. Снимката, на която седеше и разговаряше с Леополд. Знаеше, че на хората ще им се стори странно да седи и да пие бира с човека, който първо бе признал, че е убил семейството му, а после бе оттегли самопризнанията си. Но ако искаше да разкрие тези убийства, трябваше да е готов да се възползва от всяка възможност. А Леополд бе именно такава възможност.

Въздъхна, отмести чинията и вдигна поглед. До него бе застанала Джун с поднос мъфини, но гледаше към вратата.

Декър проследи погледа й. И я видя.

На прага на ресторанта стоеше Алекс Джеймисън. Беше облечена с черен панталон и черно палто с ресни по ръбовете, под което се подаваше тюркоазено поло. Косата й бе вързана на опашка, а токчетата на обувките й прибавяха поне десет сантиметра към ръста й.

Запъти се към масата му и погледна вестника до чинията му.

- Виждам, че сте го прочели - каза тихо тя.

Декър не отвърна нищо. Взе вилицата, придърпа чинията си и започна да се храни.

Алекс Джеймисън продължаваше да стои неловко до масата му и след малко каза:

- Предоставих ви възможност да разговаряте с мен.

Когато Декър пак не реагира, тя седна срещу него.

- Не исках да го правя.

Той остави вилицата, взе хартиена салфетка и изтри устата си.

- Смятам, че повече хората правят точно това, което искат.

Тя потропа с пръст по вестника.

- Все още имате възможност да оправите нещата.

- Хората, които искат да оправят нещата, изпитват подобно желание, защото са направили нещо нередно. Аз обаче не съм.

- Но се срещнахте с мъжа, обвинен в убийството на вашето семейство.

- Обвинен, нищо повече. Обвиненията отпаднаха и вие го знаехте много добре, преди да напишете тази статия. А аз го знаех, преди да се срещна с него в бара.

- Защо се срещнахте?

- Исках да му задам няколко въпроса.

- Какви въпроси?

Алекс Джеймисън извади диктофон, бележник и химикалка, но Декър вдигна ръка.

- Не си правете труда.

Тя се облегна на стола си.

- Не искате ли да разкажете своята история?

Декър побутна чинията си встрани, приведе се напред и каза:

- Нямам история за разказване.

После придърпа чинията обратно и продължи да се храни.

- Добре, заслужих си го. Смятате ли, че Леополд има нещо общо с убийствата? Дори да не ги е извършил собственоръчно. Да не забравяме и факта, че същият пистолет е бил използван и в гимназията.

Декър я изгледа мрачно.

- Бримър може да изгуби работата си заради това. Този факт не е публично достояние. И вие го знаете много добре, в противен случай нямаше да го публикувате. Искате да видите как кариерата й отива по дяволите? Или сте готова на всичко заради една статия?

- Вие сте много странен човек.