Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Ето я.

Лафърти се появи от уличката, която минаваше отстрани на аптеката. Направи две крачки и нещо я дръпна рязко назад.

- Пусни го отново, този път бавно - каза Декър.

Богарт го направи и превъртя кадрите още пет пъти, като се опитваше да увеличи картината максимално. Декър се взираше в екрана, запаметяваше всеки детайл и го подреждаше в главата си.

- Не мога да видя кой се крие отзад.

- Ще се опитаме да увеличим още образите - каза Богарт. - Моите хора вършат чудеса.

- Знаел е, че има камера - отбеляза Декър. - Също като в училището. Не е искал да го видим. Дори част от него.

- Как се е справил с нея толкова бързо? - попита Богарт. - Лафърти беше здрава и силна.

- Ръката, скрита в ръкавица, на врата й - каза Декър. - Възможно е да е имало нещо в нея. Лафърти се отпусна прекалено бързо. Вероятно я е парализирал с инжекция.

- Ако е така, кръвните тестове ще го докажат - обади се Ланкастър.

- Отвлекли са я в девет и петдесет и девет - каза Декър.

- Но времето на смъртта е около полунощ - отбеляза Ланкастър.

- Което означава, че са я държали жива два часа - довърши Декър.

Богарт изглеждаше напрегнат.

- Каза, че гениталиите й са осакатени. Смяташ ли, че преди това са я изнасилили?

Декър поклати глава.

- Жена ми не беше изнасилена. Но беше осакатена на същото... място - добави той.

- Каква е целта? - учуди се Богарт. - Защо? Не виждам никакъв смисъл.

- Когато попитах Леополд дали е направил нещо друго на жена ми, той не отговори. Информацията за това бе скрита от обществеността. Той би могъл да знае само ако е бил там, а знаем, че не е бил. Някой друг обаче може да му е казал. Но след като не отговори на въпроса ми, нямам представа дали наистина не знаеше, или не искаше да ми каже. И в двата случая продължавам да го подозирам.

Богарт нервно разтърка с длан лицето си.

- Какво друго?

- Била е в ръцете им в продължение на два часа. Вероятно по някое време е дошла на себе си, преди да я убият.

- Защо изобщо са я отвлекли? - каза Ланкастър.

- Да разберат в каква посока върви разследването - отговори Богарт.

Декър кимна.

- Искали са да разберат какво знаем. Дали сме постигнали някакъв напредък.

- Лафърти не би им казала нищо - заяви рязко Богарт.

- Никой не е неуязвим при зверски мъчения. Всичко зависи от тактиката, която използват - възрази Декър. - Може да е проговорила въпреки волята си. Както и да, най-добре да предположим, че знаят всичко, което знаем и ние. Включително и това, че сме открили подземния тунел.

Богарт погледна застиналия кадър на екрана, който показваше ръката в ръкавица, сграбчила младата жена за врата.

- Как не е усетила, че някой я следи? - зачуди се той. - Би трябвало да е вървял точно зад нея.

- Може да я е причакал в уличката - обади се Ланкастър.

Богарт поклати глава.

- Откъде ще знае дали и кога ще отиде до аптеката?

- Може да е наблюдавал хотела и да я е проследил, когато е излязла. Ходила е до аптеката поне веднъж преди това. Може да го е разбрал и да е предвидил вероятността да отиде там отново. А може и да го е видяла, но поради някаква причина да не го е приела като заплаха - добави Декър.

- Да не го е приела като заплаха? - възрази Богарт. - На тъмна пуста уличка? При положение, че имаме масов убиец на свобода?

- Може да не се е почувствала заплашена, ако онзи, когото е видяла, не е изглеждал подозрителен - предположи Декър.

Богарт почервеня, лицето му се разкриви в противна гримаса.

- Да не би да обвиняваш мен или някой от хората ми в нейното убийство? - попита той. - Защото тя не познава абсолютно никого в този скапан град!

- Нямах това предвид - отвърна спокойно Декър.

Богарт размаха пръст пред лицето му.

- Оставили са я пред твоята врата! Може ти да си я убил, копеле мръсно!

Декър запази спокойствие и отговори бавно, като подчертаваше ясно всяка дума:

- И съм я оставил пред вратата си, за да насоча подозренията към себе си? И после съм повикал ченгетата? Ако бях направил нещо толкова глупаво, би трябвало да пледирам невинен по невменяемост.

Богарт едва се сдържа да не го удари, но овладя емоциите си и извърна поглед.

- Еймъс, да не би да имаш предвид, че може да е видяла човек в униформа? - попита Ланкастър. - Ченге? Тя не би заподозряла полицай, нали?

- Да - отвърна Декър. - Точно това имах предвид.

Богарт го погледна намръщено и кимна.

- Да. Извинявай, че реагирах така. - Помълча, преди да каже: - Добре, ще обърнем тази проклета уличка наопаки. - Извади телефона и позвъни на хората си. После се обърна към Декър. - Трябва да работим заедно по този случай. Трябва да спрем този мръсник.