Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Обърна се, хукна по терасата и слезе тичешком по външните стълби. Тя едва ли висеше там отдавна. Който и да го бе направил, трябваше да е наблизо. Извади телефона си и набра 911. Съобщи на диспечерката най-важното, което побра в три изречения. После се обади на Ланкастър. Тя отговори едва на третото позвъняване. Часът бе три сутринта. Още първото му изречение я разсъни напълно. След второто я чу да се облича.

Той прибра телефона си и хукна към паркинга пред „Резидънс Ин“. Огледа се. Ослуша се за шум на двигател или за отдалечаващи се стъпки. Не чу нито едното, нито другото, а само запъхтяното си дишане. Спря и се наведе в опит да напълни дробовете си с кислород. Целият трепереше и имаше чувството, че стомахът му ще се преобърне. Когато вдигна глава, я видя. Армията от тройки настъпваше към него с вдигнати ножове, готова да ги забие в тялото му. Знаеше, че не е истинска, но тази нощ го обзе такъв ужас, сякаш я виждаше за пръв път.

Декър се приведе още повече и повърна на асфалта, като опръска босите си замръзнали крака.

Когато се изправи, чу първата сирена и звукът й прогони армията от тройки. Минута по-късно към първата сирена се присъедини и втора.

Той успя да изкачи стъпалата до стаята си. Подпря се на парапета и погледна тялото на Лафърти. Искаше да откачи тялото й, да го положи внимателно на пода и да затвори очите й. Искаше тя да изглежда като заспала. Въпреки насилствената смърт можеше да й придаде тих и спокоен вид. Не беше успял да направи това за семейството си.

Не можеше да го направи и сега, защото щеше да компрометира местопрестъплението. Затова не помръдна от мястото си. Когато полицейските коли влетяха на паркинга, той влезе в стаята си, остави пистолета на нощното шкафче и пак излезе на терасата. Патрулните полицаи вече спринтираха по стълбите. Спряха на метър от него.

Декър вдигна служебната си карта. Не познаваше никого от двамата и не искаше да останат с грешни впечатления.

- Еймъс Декър. Аз се обадих. Детектив Ланкастър ще дойде всеки момент.

Ченгетата го изглеждаха изпитателно с извадени пистолети. Единият пристъпи напред и огледа картата. Обърна се към другия и каза:

- Видях го вчера в училището. Беше заедно с детективите. Всичко е наред.

Полицаите прибраха оръжията и впериха погледи в мъртвото тяло на Лафърти.

- Това е специален агент Лафърти от ФБР — каза Декър. - Би трябвало да сте видели и нея в училището.

Те поклатиха глави. Единият от тях възкликна:

- Мамка му, федерална! Как е умряла?

- Нямам представа. Няма явни следи.

- Добре.

Декър отстъпи крачка назад от тялото.

- Едва ли ви казвам нещо ново, но бях ченге в продължение на двайсет години. Би трябвало да обезопасите периметъра, да повикате криминолозите и съдебен медик. Сигурен съм, че детектив Ланкастър е уведомила когото трябва, но както сами казахте, жертвата е федерален агент и трябва да следваме правилата буква по буква.

- Веднага ще се обадя - каза единият.

- Аз ще донеса полицейска лента - каза другият.

Декър посочи отворената врата.

- Това е моята стая. Чух шум и излязох да проверя. Тогава я видях. Слязох на паркинга. Там обаче нямаше никого. Не чух шум от автомобил. Нито стъпки. И повърнах долу на паркинга. Отвикнал съм да тичам.

- Добре, господин Декър. Ще ви помоля да се приберете в стаята. Сигурен съм, че детектив Ланкастър ще ви се обади, когато пристигне. - Полицаят погледна трупа и попита: - Сигурен ли сте, че е мъртва?

- Няма пулс. Проверих. И е студена. Мъртва е от известно време.

Декър се върна в стаята си, наплиска лицето си в банята, седна на леглото и зачака.

Знаеше къде живее Ланкастър. Предположи, че ще пристигне за трийсетина минути. Десет минути по-късно чу някаква суматоха пред вратата.

Осемнайсет минути след това на вратата се почука. Декър отвори. На прага стоеше Ланкастър.

Надзърна зад гърба й. Тялото на Лафърти лежеше на земята върху парче найлон. Терасата бе задръстена от насъбралите се криминолози, които правеха снимки и измервания и търсеха следи на всички възможни места.

Съдебният медик, нисък шейсетинагодишен мъж с брада, бе коленичил до Лафърти. Той вдигна поглед към Ланкастър.

- Мъртва е от три часа.

- Което означава, че е убита половин час след полунощ - отбеляза Декър.

- Причина за смъртта? - попита Ланкастър.

Медикът повдигна блузата на Лафърти и откри една-единствена прободна рана.

- Навътре и нагоре - каза той. - Чак до сърцето. Смъртта е настъпила почти незабавно. Кръвта очевидно е текла на друго място. Но не е била много. Ножът е пронизал сърцето и то е спряло да изпомпва.