Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Още едно логично заключение - отвърна Декър.

Зад гърба на Богарт се появи многобройна група агенти на ФБР и ченгета от Бърлингтън. Ланкастър пристъпи напред и каза:

- Обадих се на Мак. Идва насам.

Декър кимна.

- Как открихте всичко това? - попита Богарт.

Той му изложи кратка версия на своите размисли и заключения.

- Ако бяхте споделили с нас разговора си с Бет Уотсън, може би щяхме да ви помогнем за това. - Богарт посочи наоколо. - Може би щяхме да го открием по-рано.

- Може би.

Богарт нареди на хората си да претърсят халето и района около него, след което придърпа стара дървена пейка и седна до Декър. Ланкастър се навърташе около тях.

- Значи убиецът се е сприятелил с Деби Уотсън, разбрал е за този проход и го е използвал, за да избяга, така ли? - попита агентът.

- Използвал го е, за да проникне в училището и за да избяга. Благодарение на тунела е можел да идва и да си отива, когато си поиска. Прелъстил е Деби. Той е зрял мъж, а тя - тийнейджърка, която лесно се впечатлява, а и семейството й не от най-свестните. Вероятно са си уговаряли срещи, за които никой не е знаел. Явно се е чувствала много специална.

- Ще се свържем с армията и ще поискаме цялата информация за базата.

- Желая ви успех!

- Изненадан съм, че никой не е знаел за прохода - отбеляза Богарт. - Освен семейство Уотсън.

- Базата е построена през четирийсет и шеста или там някъде, което означава, че повечето хора, ангажирани в строителството й, отдавна са мъртви. Съмнявам се, че са споделили с децата си, вероятно единствено ръководството на училището е знаело за съществуването на тунелите. Възможно е никога да не са ги използвали. Възможно е никога да не са провеждали аварийно учение в бомбоубежището. Дори да са го направили, учениците от онези години също са доста възрастни вече. А военните, които са служили в базата, са били прехвърлени на други места.

Ланкастър добави:

- И да са останали хора, които знаят за тунелите, съмнявам се, че би им хрумнала възможността някой убиец да ги използва, за да влиза и излиза от училището. Вероятно смятат, че входовете отдавна са зазидани. Хората са убедени, че след стрелбата убиецът просто се е измъкнал някак си.

Богарт кимна.

- От тук би могъл да проникне много по-лесно в училището. Той обаче се е крил в стола и е кръстосвал напред-назад из сградата. Защо?

- Нямам представа - отвърна Декър. - Отначало решихме, че се е нуждаел от време, за да свали фалшивата стена към тунела откъм училищния стол. Сега обаче съм убеден, че е идвал тук доста често, което означава, че е могъл да проникне в училището по всяко време. С две думи, нямам представа защо се е крил в стола.

- Мислех, че знаете всички отговори.

- В такъв случай грешите.

Богарт го изгледа замислен.

- Наистина не забравяте нищо, нали? - Декър не отвърна на погледа му. Богарт се помести по-близо до него и каза тихо, за да не чуе никой друг: - Как сте устроен, Декър? Какво е онова нещо в главата ви, което ви позволява да правите онова, което правите?

Декър се престори, че не го е чул.

- Винаги ли се самоизключвате, когато някой се опитва да подхване разговор с вас?

- Социалните ми умения не са от най-добрите - отвърна Декър. - Казах ви го вече.

- Но можете едновременно да вървите и да дъвчете дъвка. Следователно, ако притежавате някакви по-специални умствени способности, те не са се отразили на умението ви да функционирате и да общувате.

Сега вече Декър го погледна.

- Защо го казвате?

-По-големият ми брат е аутист. Брилянтен ум в своята област. Но не може да общува с хора. Не е в състояние да проведе дори най-обикновен разговор, освен да изломоти няколко думи. В същото време е високофункционален и може да работи.

- В каква област?

- Физиката. И по-точно, субатомните частици. Може да анализира по цели дни разните му там кварки, лептони и бозони, но забравя да се храни и няма представа как да си резервира самолетен билет или да си плати сметката за тока.

Декър кимна и промърмори:

- Разбирам.

- Вие обаче се справяте добре.

- Всичко е относително, специален агент Богарт.

- По рождение ли сте такъв?

- От по-късно - отвърна пестеливо Декър. - Което обяснява защо мога едновременно да вървя и да дъвча дъвка - добави той с напрегнат глас, преди да отмести поглед.

Богарт кимна.

- Не ви се говори за това, нали?

- А на вас щеше ли да ви се говори?

Богарт изтри длани в панталона си.

- Трябва да пипнем този тип. Разполагаме с едно нещо, което още не сме оповестили.