Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър го погледна и каза:

- Личното му отношение към мен.

Богарт кимна.

- Изпратил ви е две съобщения. Едното кодирано, другото не. Поел е риск. Трябвало да е се върне в къщата, в която е убил семейството ви, за да напише едното от тях. Можело е някой да го види. После е отишъл в дома на Деби. Отново е поел риска някой да го види. Вярно, че по дефиниция всеки убиец поема риск. Но, както сам казахте, всичко е относително. Убиец като този не иска да бъде разкрит. Затова полага усилия да минимизира риска. В същото време желанието му за комуникация надделява. Това е важно. Защото ме навежда на мисълта, че между вас има някаква връзка. И тази връзка е много силна, много дълбока.

Декър впери поглед в агента.

- Работите в Куонтико, нали? В ЕПА?

- Да, в Екипа за поведенчески анализ. Аз съм от хората, които киното и телевизията нарича профайлъри. И съм доста добър.

- Но във ФБР няма профайлъри.

- Формално погледнато, не. Официално се водим анализатори. Понякога се оказваме прави, друг път грешим. Някои казват, че съставянето на психологически профили е лишено от емпирично потвърждение, и може би са прави. Аз обаче пет пари не давам за това. Интересувам се единствено от възможността да пипна лошите, преди да са успели да наранят още някого. За целта използвам всички инструменти, с които разполагам. - Взря се в Декър и добави: - Смятам, че вие сте такъв инструмент.

- Какво по-точно означава това?

- Означава, че искам да работите в по-тясно сътрудничество с нас. Заедно можем да успеем да извършим пробив.

Декър погледна към Ланкастър, която несъмнено бе чула разговора им, после стана и каза:

- Вече имам партньорка. Но открием ли нещо, веднага ще ви уведомим.

Той тръгна към изхода. Ланкастър изчака няколко секунди, удостои Богарт с бегла усмивка и забърза след него.

Специален агент Богарт остана на пейката, загледан след тях.

Декър отвори очи. Лежеше в леглото си в „Резидънс Ин“, но сънят не идваше. Навън валеше. По това време на годината - малко преди есента да отстъпи пред зимата - винаги валеше много, а дъждовете често бяха съпроводени от силни ветрове, благодарение на които капките сякаш се забиваха в мозъка му.

Обувки четирийсет и втори номер. Бяха потвърдили размера. За човек, който е един и осемдесет и шест-седем, над деветдесет килограма и има рамене, широки колкото неговите? Затвори очи и мисълта му се върна към образа, запечатан от камерата. Записът обаче показваше убиеца само от кръста нагоре. Той бе сигурен, че това е целенасочено. От кръста нагоре. Освен това бе подходил към камерата така, че да скрие маршрута, по който е проникнал в училището. Не от задната врата, а от подземния проход и стола.

Декър бе сигурен, че в записа има нещо нелогично, ала не знаеше какво точно. Никога не забравяше нищо, но това не означаваше, че успява да намери обяснение на всяко противоречие.

Тъкмо започна да си припомня записа, когато чу шум пред вратата на стаята си.

Всички стаи на „Резидънс Ин“ излизаха на открит коридор - всъщност тераса, която опасваше сградата. Беше с парапет от ковано желязо, който завършваше със стълби в двата края на сградата. По тях се слизаше на паркинга.

Декър бе на втория етаж. Отново чу същия шум. Някакво стържене по външната стена. Стаите отляво и отдясно бяха празни. Първият етаж обаче бе зает почти изцяло. Той се надигна до седнало положение и погледна вратата.

Пресегна се и взе пистолета, който държеше на нощното си шкафче. Вкара патрон в цевта, но плъзна затвора много бавно, за да приглуши изщракването му. Отметна завивките, обу си панталона, пъхна телефона в джоба си и пристъпи бос към вратата.

Застана вдясно от нея, стиснал пистолета с двете си ръце. Тогава отново чу същото стържене.

Отвън имаше нещо. Или някой .

Беше правил това много често като полицай. Само че в обратната посока. Бе стоял от външната страна на вратата, а не от вътрешната.

Откачи веригата, застана отстрани, хвана дръжката на бравата, преброи до три и отвори рязко. Изскочи през вратата и насочи пистолета първо наляво, после надясно.

Спря и я зяпна смаяно. Тя висеше на куката, на която бе окачена външната лампа. Краката й се полюшваха и стържеха леко стената.

Той постави пръсти върху каротидната й артерия, за да провери пулса. Действията му бяха автоматични. Беше мъртва, очите й бяха изцъклени и сякаш от стъкло.

Специален агент Лафърти бе приключила с воденето на записки.

Декър огледа тялото й, но не откри следи, които да му подскажат причината за смъртта й.