Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Нямам представа. А ти?

- Имам някои идеи.

Ланкастър се огледа неспокойно и задъвка дъвката си така ожесточено, че зъбите й затракаха.

- Трябва да повикаме криминолозите. Надявам се, че не сме унищожили някоя следа. Иначе Бюрото ще ни разкъса на парчета, разбира се, след като Мак приключи с нас.

Тя се огледа и изведнъж се сепна.

- Чакай малко! Ако е ударил Деби и я е замъкнал навън, как я е застрелял изправена в коридора? Балистичната експертиза е категорична по този въпрос. Стояла е изправена. Капките кръв не лъжат. А времето, изминало между преминаването му покрай камерата и убийството на Деби, е само една минута.

- На гърба на якето й, точно зад врата й, имаше дупка - отвърна Декър. - Вероятно е закачил якето й на вратичката на шкафчето, за да я държи изправена. Завил е покрай ъгъла, позволил е на камерата да го заснеме, после се е върнал и я е застрелял. Тялото й е подскочило от изстрела, якето се е скъсало и тя е паднала.

Декър освети помещението с фенера си и видя още следи, включително такива, които водеха обратно към складовото помещение. В самата работилница имаше стъпки, които несъмнено принадлежаха на Деби Уотсън. Тя бе носила боти с дебела подметка и масивен ток. Отпечатъците по пода бяха достатъчно ясни, за да може Декър да възстанови събитията, разиграли се тук. Два чифта отпечатъци бяха разположени в непосредствена близост. Явно тук се бяха целували. Момичето бе очаквало да прави секс с мъжа на име Исус, а вместо това се бе озовало преждевременно в гроба.

Декър се подпря на стената и превъртя записа в главата си до момента, който го интересуваше.

- Забеляза ли нещо странно в тунела, Мери?

- Още нещо? Какво?

Той отвори очи.

- Имаше два чифта следи, които водеха нагоре по стълбите към склада на работилницата. Защото не е идвал за пръв път.

- Точно така.

- Имаше и следи в обратна посока по тези стълби.

- Да. И?

- Но в тунела нямаше следи, които да показват, че се е върнал до стола.

Ланкастър го изгледа смаяно.

- По дяволите! Как се е измъкнал от училището?

- Добър въпрос!

Когато Ланкастър отиде в библиотеката, за да съобщи на колегите си за откритието, което бяха направили, Декър отново слезе в тунела.

И така, ако убиецът не се бе върнал по обратния път, за да избяга през страничната врата на училищния стол или през предния вход, където все някой щеше да го види, къде се бе дянал? Полицията бе претърсила цялата сграда, включително неизползваните горни етажи, но не бе открила нищо. Разбира се, ченгетата нямаха представа за съществуването на подземния тунел, затова не го бяха проверили. Но Декър и Ланкастър видяха, че там няма никой. Убиецът се бе спуснал по стълбите от склада на работилницата и... къде беше отишъл?

Декър освети с фенерчето площадката в подножието на стълбите.

На нея нямаше прахоляк и затова следите от стъпки свършваха на последното стъпало.

Отново огледа мястото. Защо навсякъде имаше прах, а само тук - не? Да не би някой да бе почиствал? Ако беше така, защо?

Можеше да се сети само за едно нещо. Беше го чул преди малко.

От Бет Уотсън.

Бет събираше багажа си и се канеше да напусне мъжа си. Дядото на съпруга й бе разказвал за тунела. И тя бе споменала пред тях един факт, който бе научила от него.

Не било построено заедно със сградата. Добавили го по-късно.

Декър пристъпи към стената вдясно и я почука на няколко места с фенерчето си.

Нищо.

Стори същото и отляво.

Този път имаше резултат.

Тесен процеп на мястото, където се срещаха стената и стълбището. Заби пръсти в процепа и дръпна. Стената се оказа фалшива като онази в стола и се повдигна лесно и безшумно. Явно замаскираният изход бе използван съвсем наскоро.

Декър надзърна в дългия, потънал в мрак коридор.

Тук въздухът също бе застоял и вмирисан на плесен. Но не прекалено, което означаваше, че отнякъде прониква свеж въздух. Навлезе в тунела и освети мръсния бетонен под. Забеляза следи от обувки, отново четирийсет и втори номер или там някъде. Засне ги с мобилния си телефон.

Спря, когато видя нова врата. На стената до нея бяха подпрени талашитени плоскости, от които стърчаха пирони. Бяха използвани, за да затворят този край на прохода, но някой ги бе свалил.

Убиецът.

Декър извади пистолета си, постави длан върху вратата и натисна. Тя се отвори и той освети тунела пред себе си. Някъде капеше вода. Чу леко и забързано топуркане по бетона, най-вероятно от бягащи плъхове, чу и ударите на собственото си сърце.