Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Прав си.

- Дойдох тук още първата вечер. Огледах работилницата. Това там са моите отпечатъци — каза Декър и посочи отсрещната стена. - Обиколих и, както казах по-рано, надзърнах в склада отзад. - Той коленичи и огледа пода. - Мери, можеш ли да осветиш тук? Явно съм го пропуснал предишния път.

Ланкастър изпълни молбата му. На светлината се появи продълговата следа в прахоляка. Имаше и отпечатъци от стъпки.

- Какво мислиш за това?

- Насочи светлината петнайсет сантиметра вляво.

Тя се подчини. Нищо.

- А сега петнайсет сантиметра вдясно.

Този път видяха идентична продълговата следа.

- Какво е това? - попита Ланкастър.

- Следи от краката на Деби Уотсън.

- Следи от краката й?

- По-скоро от токовете на обувките й, докато убиецът я е влачил. Стъпките обаче са негови.

- Докато я е влачил? Че какво е правила тя тук?

- Срещнала се е със своя възлюбен. Със своя Исус.

- Не говориш сериозно!

- Деби е първата жертва, на която съдебните медици извършиха аутопсия. Прочете ли доклада им?

- Разбира се.

- Причина за смъртта?

- Защо си губиш времето, Еймъс? Много добре знаеш, че причината е изстрелът в лицето й.

- Това е очевидно. А обърна ли внимание какво са открили в устата й?

- Освен сачми? - попита иронично Ланкастър.

- Открили са следи от ментови бонбони.

- Ментови бонбони? Не си спомням.

- В самия край на доклада. Винаги чета докладите докрай.

- Но ментови бонбони?

- Следи от ментови бонбони. В шкафчето й имаше цяло пакетче. Две от тях липсваха. Затова е отишла до шкафчето си. Заради бонбоните. Искала е да освежи дъха си, преди да се срещне със своя любим. Това обяснява онези минути, които се губят. Той излиза от фризера в седем и двайсет и осем. Минава през тунела. Но трябва да изчака Деби да излезе от час. Точният час вероятно е уговорен предварително. Тя се преструва на болна, получава разрешение да излезе, отива до шкафчето си, взема ментови бонбони и влиза в работилницата по трудово.

- Но нали каза, че вратата е била заключена.

- Исус я е отворил отвътре.

- Така... - Ланкастър го изгледа подозрително. - Откога разсъждаваш върху всичко това?

- Сравнително отскоро. - Декър затвори очи и докосна тила си. - Аутопсията разкрива и още нещо: субдурален хематом в задната част на главата, точно тук. Лявата част на окципиталната кост е спукана, а тя е доста здрава. Това би я убило и без помощта на изстрела. Вътрешният кръвоизлив и налягането върху мозъка са достатъчни. Докладът от аутопсията предполага, че контузията е настъпила в резултата на изстрела, когато Деби е паднала по гръб на пода. - Той отвори очи и погледна партньорката си. - Лявата половина на тила.

- Искаш да кажеш, че ударът е дошъл отзад и отляво? Тоест човекът, който го е нанесъл, си служи с лявата ръка. Като онзи, който е написал нотите на стената.

- Да, най-вероятно.

- Значи двамата се срещат тук и той й нанася удар, от който тя изпада в безсъзнание. Но защо?

- За да не му се пречка. Освен това е трябвало да убие първо нея преди останалите. Не е искал да рискува и да допусне вероятността тя да оцелее. Можела е да разкрие самоличността му. Затова си е уредил среща с нея и е използвал тунела, за да прекоси училището незабелязан. Предполагам, че не му е било за пръв път. Възможно е да са правили секс в работилницата по време на часовете или след училище. Чудя се колко ли често Деби е искала разрешение да отиде до медицинския кабинет.

- Да правят секс? Сериозно ли говориш?

- Разполагали са със свое собствено място в училището. Какво по-вълнуващо преживяване за тийнейджърка, която е влюбена в зрял мъж? А и той може би е искал да проучи добре тунела, докато планира цялата операция. Можел е да донесе разни неща, които да складира тук. Било е идеално.

- Какво смяташ, че е направил, след като е дошъл тук?

- Срещнали са се в работилницата, тя е решила, че ще правят секс, затова е взела ментовите бонбони. Той я е ударил, така че да изпадне в безсъзнание, грабнал е оръжието си, измъкнал се е от работилницата и е свил зад ъгъла, където е попаднал в полезрението на камерата. - Погледна Ланкастър и попита: - Видя ли следите от обувки в тунела?

- Знаеш, че ги видях.

- Според мен размерът им е четирийсет и втори, не повече.

Ланкастър изглеждаше объркана.

- Това е малко стъпало за толкова едър мъж - изрече бавно тя. - Ърл е висок един и осемдесет и пет и носи четирийсет и пети номер.

- Аз съм един и деветдесет и шест и нося четирийсет и осми, но не е необичайно за мъж с моите габарити. Мъж, който е висок към метър и осемдесет и седем и тежи над деветдесет килограма, да носи четирийсет и втори номер? Струва ми се малко вероятно. Освен това аз не успях да се провра през вратата заради климатиците. Трябваше да я побутна, за да ги отместя. А на пода няма други следи от тях. Онзи от записа няма моя корем, но раменете и гърдите му са широки колкото моите. Как тогава е успял да мине, без да помести климатиците?