Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър броеше стъпките си наум. Озоваха се пред нови стъпала, водещи нагоре. Следите продължаваха и по тях. Изкачиха стъпалата, но се озоваха пред плътна стена.

- Нима тунелът е задънен? - учуди се Ланкастър.

- Невъзможно - отвърна Декър и опипа краищата на стената отстрани и отгоре. Пръстите му намериха ръба и той задърпа. Стената поддаде.

- Валсово дърво - каза той, повдигна панела с лекота и го отмести встрани.

От другата страна на прохода имаше тясно пространство, запълнено с боклуци. Проходът завършваше с врата.

- Военните не биха затворили тунела с балсово дърво - отбеляза Ланкастър.

- Със сигурност не. Но, за разликата от училищния стол, където входът е скрит, тази стена е била поставена в случай, че някой отвори вратата. Всъщност е имало друга стена, която убиецът е заменил с балсовото дърво. Панелът изглежда солиден, но лесно може да бъде свален.

- Това изисква много работа, Еймъс. Не би могъл да се справи с всичко само за една нощ.

- Но ако е идвал и друг път нощем, е разполагал с достатъчно време да свърши всичко необходимо.

- Но как? Не би могъл да разчита, че всяка вечер ще има училищна пиеса? Как е донесъл триони и прочие оборудване?

- Не съм сигурен как го е направил. - Декър освети пода с фенерчето. - Погледни това място точно пред стената. Няма много прах. Тази купчина боклуци е стояла пред стената, но е преместена, за да не пречи.

Декър огледа дръжката за отпечатъци и използва ножа, който бе взел, за да натисне езичето на бравата.

- Заключено е. Ще ми трябват няколко секунди.

Подаде фенерчето на Ланкастър и извади шперцовете от джоба си.

- Стандартно оборудване на частен детектив? - каза иронично тя.

- Никога ли не си отключвала чужда врата като ченге?

Минута по-късно вратата се отвори на около две педи и опря в нещо.

- Какво е това? - прошепна Ланкастър.

Декър забеляза, че е извадила пистолета си. Лявата й ръка продължаваше да трепери.

- Нещо блокира вратата. - Той пъхна глава в отвора и разбра къде се намират. - Това е складът към работилницата по трудово. Идвах тук по-рано. Вратата опира в купчина стари климатици. Затова не я видях преди. Климатиците я скриват от мястото, на което бях застанал.

- Явно, че когато сме претърсвали помещението, никой от нас не е видял вратата по същата причина.

- Именно.

Ланкастър огледа процепа.

- Мога да се промъкна.

Завъртя се настрани и се провря с лекота през пролуката. Огледа се.

- Ако натиснеш малко по-силно, аз ще задържа климатиците да не паднат.

Декър натисна вратата с цялото си тяло, помести климатиците, които Ланкастър подпираше, и отворът се разшири.

- Добре, Еймъс, има достатъчно място да минеш.

Декър се промуши с мъка през отвора, огледа купчината климатици, а после се взря в пода.

И се намръщи.

- Какво има? - попита Ланкастър.

- Тук няма прах, така че няма и следи от стъпки.

- Но нали видяхме, че водят насам? Трябва да е влязъл тук.

- Съгласен съм. Да предположим, че е минал оттук и е излязъл през стаята по трудово.

Напуснаха склада и влязоха в работилницата с инструментите и масите.

- Как обаче е разбрал, че в работилницата няма да има никой? - учуди се Декър.

- О, ти не чу ли? - попита Ланкастър. Звучеше доволна, че знае нещо повече от него.

- Какво?

- Учителят по трудово е напуснал в края на миналата учебна година. Не намерили заместник и отменили часовете.

- Ето защо вратата на стаята беше заключена. Убиецът е знаел и това. Сигурно Деби му е казала, че часовете по трудово са отменени.

- Беше прав, Еймъс. Именно така е прекосил училището от единия до другия край, без никой да го види.

Той кимна.

- Всъщност го е направил два пъти. Излязъл е от фризера, минал е през тунела, появил се е в коридора от работилницата и е започнал да стреля на път към предната част на училището. После се е върнал в стола, затворил е вратата след себе си и отново се е спуснал в тунела.

- Което обяснява двата чифта идентични следи - добави Ланкастър.

- Точно така. Работилницата е доста голяма, побира много деца, затова предполагам, че проектантите на бомбоубежището са предвидили учениците да влизат в него от двата края на училището в случай на необходимост.

- На каква дълбочина под земята се намира то? - попита тя.

- Ако съдя по броя на стъпалата, на три-четири метра.

- Съмнявам се, че това би защитило някого от ядрен взрив. Въпреки бетона и стоманените врати.

Декър я погледна и попита:

- А какво изобщо може да те защити от ядрен взрив?