Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Една мисъл мина през главата на Декър и той я изрече на глас:

- Проверихте ли гениталиите? Има ли наранявания?

Ланкастър го изгледа остро, сетне се обърна към съдебния медик.

Изражението на лицето му подсказа на Декър какъв е отговорът. Медикът изрече бавно:

- Убиецът е използвал много тъп нож, за да... осакати гениталиите й.

Ланкастър погледна Декър.

- Както и преди - промълви тя.

- Да. Както и преди.

На паркинга спряха три черни джипа.

- Това са федералните - каза притеснено Ланкастър. - Повиках ги, докато идвах насам.

Богарт вървеше най-отпред, като вземаше по две стъпала наведнъж. Беше рошав, по джинси и пуловер и с гуменките на бос крак. Мъжете зад него бяха облечени по сходен начин, но бяха взели и сините си якета с надпис ФБР.

Богарт застана до трупа и се взря в него. Потърка първо очите си, после брадичката си и зарея поглед над парапета.

Декър го чу да прошепва гневно: „По дяволите!“. След секунди се обърна към тях.

- Какво знаем до момента?

Ланкастър му съобщи часа и причината за смъртта. Разказа му и за откритието на съдебния медик.

- Да си видял или чул нещо, Декър? - попита пребледнелият Богарт.

Разказа му каквото знаеше. Накрая добави:

- Бях се унесъл. Шумът може да е продължавал известно време, преди да го чуя.

- Знаете ли къде е била тази вечер? — попита Ланкастър.

Богарт сякаш не чу въпроса й.

- Ако успеем да проследим маршрута й — обади се Декър, - можем да попаднем на следа.

- Знам! - отвърна рязко Богарт.

- Разбираме, че моментът е труден за вас, агент Богарт... - започна Ланкастър.

Декър я прекъсна:

- Колкото по-бързо разберем къде е била, толкова по-големи шансове имаме.

Богарт хвърли поглед към Лафърти и им даде знак да го последват по стълбите.

Качиха се в един от черните джипове. Агентът на ФБР седна отпред, а Ланкастър и Декър се вмъкнаха на задната седалка. Богарт отпи вода от малка бутилка, оставена в предната конзола, и каза:

- Лафърти ми беше протеже, защото виждах заложби у нея. Беше добър агент, не просто стенографка. - Той се обърна и изгледа остро Декър. - Досега не съм губил никого от моите хора. Трудно ми е да го приема.

- Сигурна съм - отвърна Ланкастър.

- Какво е правила тази вечер? - попита Декър. - В един хотел ли сте отседнали всички?

- Да, в „Сенчъри“.

- На един етаж ли сте?

- Не, разпръснати сме на три различни етажа. Но Лафърти беше настанена в съседство с друг агент.

- Кога някой от вас я е видял за последен път? - попита Ланкастър.

- Попитах всички, докато идвах насам. Някъде към девет и половина. Работила е в стаята на агент Дароу. Преглеждали са разни документи. После се е прибрала в стаята си.

- Знаем ли дали наистина се е прибрала? - попита Декър.

- Всъщност е споменала пред Дароу, че излиза да си купи някои неща, от които има нужда.

- Казала ли е какви неща или откъде ще ги купи?

- Дароу предполага, че е отишла до някоя аптека, защото и преди била ходила. Агентите не разполагаха с достатъчно време да се подготвят, тръгнаха на пожар за насам.

- Ходила е до аптека и преди? - попита Ланкастър. - Може пак да е отишла в същата.

- Може. Най-вероятно за тоалетни принадлежности - отвърна Богарт, зареял поглед през прозореца. Мислено бе много далече от тук.

Декър се облегна и се замисли за миг.

- На две преки от „Сенчъри“ има денонощна аптека. Аз лично бих отишъл там, защото е най-близката. А на паркинга има камери.

- Ще проверим дали са хванали нещо - каза Богарт.

Пътуването им отне едва двайсет минути, тъй като бе посред нощ, а и Богарт пренебрегна всички пътни знаци и ограничения на скоростта.

В четири без нещо Бърлингтън спеше. По улиците се движеха съвсем малко коли и не видяха нито един пешеходец. Завариха само двама души в денонощната аптека. Единият стоеше зад бронираното стъкло на касата, другият редеше дезодоранти в козметичната секция. И двамата бяха на смяна от осем вечерта. Богарт им показа снимка на Лафърти и ги попита дали са я виждали.

- Снощи не е идвала. Но предишната вечер я видях.

- Това означава, че може да не е успяла да стигне до тук - отбеляза Декър.

Поискаха записите от охранителните камери на паркинга и ги получиха.

- Би трябвало да е дошла пеша - каза Декър. - Прекалено близо е за кола.

- А и всичките ни коли са налице - допълни Богарт.

Той пъхна диска в лаптопа, който държеше в джипа си. В единия ъгъл на екрана се появи часовник и Богарт превъртя до 9:30 ч. Тримата се взряха напрегнато. Когато часовникът показа 9:59 ч., Декър прошепна: