Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Богарт вдигна поглед, когато ги чу да приближават. Кимна, поздрави Декър с мрачен поглед и отново се обърна към тялото под чаршафа.

Ланкастър попита съдебния лекар:

- Какво знаем до момента?

- Както е отбелязал колегата още на местопрестъплението, причината за смъртта е прободна рана в сърцето. Тялото е местено след настъпването на смъртта. Трупните петна свидетелстват за това. Кръвта се е събрала в тъканите на гърба, но тялото е намерено окачено на кука за лампа. - Медикът отметна чаршафа и показа едната ръка на Лафърти. Повдигна я с усилие заради вкочаняването. - Тъканите започват да се отпускат, най-вече челюстта и вратът, което потвърждава повече или по-малко първоначално установения час на смъртта.

- А околната температура? - попита Декър. - Беше студено.

- Колегата, който е работил на място, е отчел външната температура. Жертвата е била инжектирана с много мощен седатив. Открихме следи от него. Той е трябвало да й отнеме възможността да се съпротивлява.

- Да не забравяме и осакатяването на половите органи - каза Декър.

Съдебният лекар кимна. Но когато понечи да вдигне чаршафа, за да разкрие долната половина от тялото й, Декър го спря.

- Вече сме го виждали.

Медикът погледна въпросително Ланкастър. Тя на свой ред се обърна към Богарт и заяви:

- Не съм му казала. Реших, че е най-добре да го види сам.

Богарт кимна и погледна другите двама агенти, едри широкоплещести мъже, които изглеждаха готови да убият някого, когото и да било.

- Обърнете я.

Медикът дръпна чаршафа и разкри тялото на специален агент Лафърти. Кожата й беше много бледа. Разбира се, вече й бяха направили аутопсия, разрезът във формата на буквата Y разсичаше трупа по грозен и страховит начин; приличаше на полуотворен цип, сраснал се с плътта. Кожата на лицето й бе поувиснала малко, защото бе обелена и отново опъната. Черепът й бе разрязан с трион, а мозъкът й бе изваден, преди да дойде ред на обратната процедура и всичко да бъде върнато на мястото му.

Когато обърнаха тялото й, бледият цвят изчезна. Кожата отдолу бе виолетовочервена от стеклата се кръв.

Декър обаче не гледаше това. Гледаше нещо друго на гърба й.

Пристъпи напред, защото промяната в цвета на кожата го бе направила почти незабележимо.

И тогава го видя добре. Беше съобщение.

Някой бе изрязал думи с върха на нож, използвайки тялото й като хартия. Съобщението бе на два реда.

Кога ще свърши това ли, братле?

Ти ми кажи.

Всички излязоха заедно отвън. Богарт погледна хората си и каза:

- Оставете ни за две минути. Ще се видим при колите. - След като агентите си тръгнаха, Богарт се обърна към Ланкастър. - Искам да си поговорим насаме с партньора ти.

Ланкастър погледна Декър, който каза:

- Ще се видим по-късно. Мери.

- Сигурен ли си?

- Сигурен е - отвърна рязко Богарт.

Ланкастър впери поглед в него.

- Съжалявам за агент Лафърти.

- Специален агент Лафърти. Благодаря.

Тя се обърна и се отдалечи. Погледна ги през рамо, преди да свие зад ъгъла, и изчезна. В следващия миг Богарт сграбчи Декър и го блъсна в тухлената стена на моргата. Притисна го с ръка под брадичката като с лост.

- Добре, дебело копеле, да си изясним нещата още сега.

Богарт бе едър, як и в много по-добра форма от Декър. Освен това кипеше от омраза, което му даваше допълнителни сили. Но пък Декър тежеше поне с петдесет килограма повече и навремето бе играл футбол в професионален отбор.

След като двамата напрягаха сили в продължение на минута, като всеки се опитваше да надделее, Декър подгъна леко колене и се оттласна от стената. От рязкото движение политнаха напред. Всъщност за Богарт това бе назад. В същото време Декър затъкна лявото си стъпало зад десния крак на агента и той падна на земята. Декър се стовари върху него със силата на огромна канара.

Макар върху Богарт да лежаха сто и петдесет килограма, все пак успя да улучи с юмрук челюстта на Декър, който усети вкуса на собствената си кръв. Освен това му се разклати зъб. Заби лакът в главата на агента и той изохка, когато тя се блъсна в тротоара.

- Ще те убия! - изкрещя Богарт, който не спираше да удря и да рита, докато противникът се мъчеше да обездвижи крайниците му.

Декър се надигна десетина сантиметра, след което се отпусна с цялата си тежест и рамото му попадна в диафрагмата на Богарт. Направи го отново. Едва тогава агентът простена, отвори уста като риба на сухо и престана да се съпротивлява.