Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Мъж в женски дрехи.

Или жена, която се преструва, че е мъж, и то травестит. Това му напомни за един филм отпреди години с Джеймс Гарнър и Джули Андрюс - „Виктор Виктория“.

Може би именно сервитьорката бе съучастничка на Леополд в престъпленията?

Декър не бе погледнал краката й, за което сега безкрайно съжаляваше. Ако трябваше да гадае обаче, би предположил, че носи четирийсет и втори номер. Опита се да прецени ръста й. Би могла да носи токчета. Превъртя кадрите един по един.

Може би метър и седемдесет и осем, дори метър и осемдесет. Стройна с тесни рамене и бедра.

Това съвсем не беше метър и осемдесет и седем, над деветдесет килограма и рамене като на Декър.

Но не бе невъзможно с малко изобретателност. Освен това в този случай май всичко беше възможно.

Декър зачака криминолозите. Когато пристигнаха, той им каза какво точно трябва да направят. Ланкастър ги беше инструктирала да следват стриктно разпорежданията му. Полицейският художник седна срещу бармана, който трябваше да му опише подробно сервитьорката, а Декър тръгна към следващото място.

Беше му хрумнала една идея.

Работилницата в гимназията.

Тази учебна година нямаше да има занятия по трудово, защото учителят бе напуснал.

Декър се запита дали има и друга причина убиецът да дойде тук освен подземния проход. Влезе в склада, огледа купчините непотребни вещи и материали, останали от стари училищни проекти. Оприличи ги на кости от динозаври, които очакват палеонтолозите да започнат разкопки и да ги открият.

Е, той възнамеряваше да започне разкопки.

Захвана се с върха на първата купчина и стигна до дъното й.

Не откри нищо полезно. Слезе по стъпалата до площадката с фалшивата стена от балсово дърво. Стрелецът бе отместил встрани купчината боклуци, която бе стояла там.

Не се наложи да рови прекалено дълго в нея.

Извади някакъв предмет и го вдигна.

Необичайна конструкция от стоманена мрежа и кожа с пълнеж от вата. Бивш футболист като него мигом позна какво е това.

Раменни подложки. И не само. Защитното приспособление стигаше чак до кръста и увеличаваше размера на гръдния кош. По него имаше кожени ремъци със закопчалки. Наподобяваше умалена версия на онова прочуто средновековно средство за инквизиция, известно като Желязната девица, и можеше да направи един по-слаб човек два пъти по-едър.

Той отвори приспособлението и се опита да го надене върху торса си. То обаче бе почти с неговите размери, затова не му стана. Но щеше да стане на някой по-дребен. И мигом да го превърне в гигант. Декър се възхити на гъвкавата стоманена мрежа, на пластичните подплънки и лесно откопчаващите се ремъци, които придържаха цялата конструкция. Разбира се, че тази броня трябваше да е удобна, нали убиецът трябваше да се придвижва и да стреля, докато я носи. С нея човек, тежащ шейсетина килограма, можеше да заприлича на стокилограмов здравеняк.

В следващите купчини боклук откри подплънки за крака, които добавяха необходимия обем и тегло на долната половина на тялото, за да бъде тя съразмерна с горната.

Добре, това решаваше въпроса с обема. Оставаше обаче проблемът с височината.

Декър продължи да рови.

Откри го между две стари лампи и маса от дънер на дърво.

Вдигна го и го огледа. Ботуш с висока платформа. Той би увеличил с девет-десет сантиметра ръста на онзи, който го обуе. Токовете със същата височина биха ограничили подвижността. Сравни ботуша с обувката си. Оказа се доста по-малък. Най-много четирийсет и втори номер.

Няколко секунди по-късно намери и другия ботуш.

Остави ги на земята. Макар да не можеше да напъха краката си в тях, можеше да стъпи отгоре им.

И от един и деветдесет и шест стана към два и пет.

Съмняваше се, че убиецът е донесъл всичко това по време на театралното представление, скрил го е в стола и после го е помъкнал през подземното скривалище. Просто не му се бе наложило да го прави. Можеше да се промъкне тук по всяко време и да го остави.

Декър откри найлонова торба за отпадъци и напъха всичко в нея.

Добре, това решаваше въпроса с размера на следите в прахта и обясняваше как убиецът се е промъкнал през вратата на склада, без да трябва да отмества купчината стари климатици. Очевидно бе доста по-слаб, може би като Ланкастър, която спокойно се провря през тесния отвор. Слаб като сервитьорката. Тя също би успяла да мине през отвора.

Мислите на Декър се насочиха към камерата при задния вход на училището. Тя показваше тялото на убиеца само от кръста нагоре. Не бе искал обективът да заснеме ботушите с платформа. Що се отнасяше до свидетелствата на очевидците, той не се бе притеснявал от тях. Оцелелите едва ли биха си направили труда да гледат с какво е обут, не и когато стреля по тях.