Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Хикс е. Някой е изписал хикс върху значката.

- Какво ли означава? Дали е свързано с убийството на Лафърти?

- Нямам представа.

Подаде униформата на Богарт, който я взе и огледа склада.

- Защо си запазил всичко това?

Декър каза по-скоро на себе си:

- Само то ми остана.

Богарт го погледна. Съчувствието омекоти чертите му.

Декър явно забеляза промяната в изражението му, защото каза:

- Не бива да ме съжаляваш. Човек прави своя избор. И е принуден да живее с него.

- Ти не си избрал смъртта на семейството си, Декър.

- Мисля, че човекът, който го е направил, е бил убеден, че изборът е мой.

- Това е лудост!

- Да, той е луд.

Когато Декър се върна в „Резидънс Ин“ след безуспешния оглед на склада, откри, че е имал посещение - свидетелствата бяха навсякъде.

Брадвичка, забита във вратата му. Обидни епитети, изписани със спрей по прозореца и външната стена на стаята му. Обезглавени кукли, захвърлени пред прага му. Екземпляри от вестника със статията на Алекс Джеймисън, накъсани на парчета и разпръснати по бетонния под на терасата или залепени с тиксо на парапета с надраскани върху тях проклятия. На някои от екземплярите снимката на Декър бе изрисувана така, че той бе заприличал на сатана.

Отдолу пишеше: Детеубиец.

Декър измъкна брадвичката от дървото, изрита останалите неща настрани, влезе в стаята и заключи вратата.

Остави брадвичката на бюрото, отиде до леглото и легна. Затвори очи и направи опит да се съсредоточи върху онова, което пропускаше. Защото то съществуваше. Сигурен бе в това. За стотен път започна да преглежда и анализира в хронологичен ред всички известни факти по случая.

Почукването на вратата прекъсна мислите му. Надигна се с усилие, прекоси стаята и попита:

- Кой е?

- Някой, който ти дължи извинение.

Декър позна гласа и отвори.

На прага стоеше Алекс Джеймисън с една от обезглавените кукли в ръце.

- Наистина съжалявам - каза тя. Говореше искрено.

- За какво съжаляваш?

- По дяволите, Декър, не ме карай да се чувствам още по-зле!

Всичко по нея беше черно: клинът, дългият блузон, ботите и късото джинсово яке. Беше преметнала пред рамо голяма чанта.

- Имаш ли време за чаша кафе? - попита тя.

- Защо?

- Не съм дошла за интервю.

- Защо тогава?

- Бримър ми каза, че именно ти си направил всички важни разкрития по случая. Но не спомена какви са те.

- Явно си е извадила поука.

- Кафе? Искам да поговорим за нещо. Аз черпя. Моля те, важно е.

Декър затвори вратата след себе си и двамата слязоха по стълбите, пресякоха улицата, изминаха няколко преки и влязоха в кафене, което заемаше тясната ниша между два по-големи магазина - витрината на единия бе закована с дъски, другият скоро щеше да последва съдбата му.

- Целият град отива по дяволите - отбеляза Джеймисън, докато минаваха покрай затворения магазин. - Не след дълго няма да има за какво да пиша освен за фалити и отнети жилища.

Взеха кафетата и се настаниха на масичка в дъното. Декър наблюдаваше как Джеймисън слага захар в чашата си.

- За какво искаше да говорим? - попита рязко той.

- Наистина съжалявам за статията. Трябва да призная, че не го заслужаваше. Не мисля, че имаш нещо общо със случилото с твоето семейство. Съгласна съм с теб, че става въпрос за психопат, който се опитва да те унищожи. Използвал ме е за целите си, а аз налапах въдицата и написах статията. Сега обаче си задавам въпроса защо . Защо някой ще подхваща подобна вендета срещу теб? Някой, за когото дори не можеш да се сетиш.

Декър отпи от кафето, без да откъсва поглед от нея, но не каза нищо.

Тя добави:

- Сигурна съм, че ровиш в спомените си и се опитваш да си отговориш на същия въпрос.

- Така е.

- Явно е на лична основа - добави Джеймисън.

- Убийствата винаги са на лична основа.

- Бримър ми каза, че убиецът е оставил две послания. Не съобщи подробности, разбрах само, че били предназначени за теб.

Декър замълча, но погледът му издаваше, че е заинтригуван.

- Затова се поразрових...

- В какво?

- В информацията за теб.

- Как?

- Аз съм репортер. Имам си методи.

- И какво откри?

- Роден си в Бърлингтън. Най-голямата спортна звезда в историята на града. Младежът, който е пробил сред професионалистите.

Думите й подсетиха Декър за витрината със спортните награди в „Мансфийлд“.

- Убиецът е откраднал от училището всички трофеи, които носят името ми.

Тя се облегна назад. Изглеждаше доволна, но и озадачена.