Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Искаш да спечелиш „Пулицър“.

- Предлагам ти сделка. Позволи ми да ти помогна и няма да публикувам нито една дума без твое позволение. Ще имаш право да редактираш всичко, което напиша. Да махнеш каквото не ти харесва. И дори да забраниш целия материал.

- И ти си съгласна с това?

- Да.

- Защо?

- Анди Джаксън. Познаваше ли го? - попита тя.

- Учителят по английски в „Мансфийлд“. Единственият прострелян и оцелял. Опитал се да спре убиеца.

- Почина преди час. Анди невинаги е бил гимназиален учител. Преподаваше в „Пърдю“, където следвах. Той е причината да се захвана с журналистиката. Върна се тук, за да се грижи за болната си майка. Такъв човек беше.

- Не си го споменавала преди.

- Защото това си беше моя работа, както обичаш да се изразяваш. Сега обаче ти го разказвам. - Тя протегна ръка. - Ето сделката, която ти предлагам. Нито дума без твое одобрение. В замяна на това ще ми разрешиш да ти помагам да откриеш тези копелета. Какво ще кажеш?

Декър бавно протегна ръка. Двамата се здрависаха.

- Откъде ще започнем? - попита Джеймисън.

Декър се надигна и каза:

- От един склад.

Беше късно. Двамата седяха с кръстосани крака на бетонния под в склада, заобиколени от кашони. Няколко минути преди това Джеймисън се бе върнала с вечеря от близкия китайски ресторант. Беше донесла хартиени салфетки и пластмасови прибори и сега пълнеше с храна чинията на Декър.

Той я погледна с изненада.

- Не съм кой знае каква домакиня - обясни му тя, - но съм най-голямото от седем деца. Аз сервирах на масата.

Декър кимна и налапа едно пролетно рулце, докато Джеймисън поднасяше лъжица супа към устата си. Бе взела и по една бира. Декър отпи от своята, след което остави бутилката.

Джеймисън огледа складовата клетка.

- Всичко ли си запазил?

- Само онова, което е важно за мен.

- Не виждам нищо от дните ти на състезател.

Той сви рамене и набоде една скарида.

- Това не ми беше важно.

Тя кимна.

- Не е ли болезнено да запазиш тези неща предвид случилото се с твоето семейство? Дрехите на дъщеря ти? Готварските книги на жена ти? Писма? Снимки?

- Единственото болезнено нещо е липсата им. - Погледна я и попита: - Колко време беше омъжена?

- Прекалено дълго.

Декър я погледна с очакване.

- Две години и три месеца - отговори Джеймисън. - Всъщност май не е толкова дълго.

- Какво се случи?

- Всичко се обърка. Той не се оказа човекът, за когото го мислех. Предполагам, че и аз не се оказах жената, за която ме мислеше.

- Деца?

- Слава богу, не. Това би направило нещата несравнимо по-трудни.

- Да, така е. Децата правят всичко по-приятно. И по-трудно.

Тя се облегна на един кашон, събра колене и отпи от бирата си. После почука по главата си и попита:

- Ударът е променил мозъка ти по някакъв начин, така ли?

Декър кимна и също отпи глътка бира.

- Видях в един кашон документите от онзи институт. Странно място, не мислиш ли?

Той остави бутилката и потри брадата си.

- Искаш да попиташ дали не съм се чувствал като опитна мишка? Да.

- Как бяха подбрани останалите?

- Никой не ни каза официално. Предполагам, че от съображения за неприкосновеност на личната информация или нещо подобно. Но винаги има слухове. Повечето бяха такива по рождение. Онези като мен, които бяха преживели мозъчна травма, се брояха на пръсти. Мисля, че някои от хората в института ме познаваха, защото бяха гледали сблъсъка по телевизията.

- Всички ли имахте сходни...

- Дарби? Това беше основното, по което си приличахме - почти абсолютна памет по отношение на определени неща. В други отношения обаче се различавахме доста. Един можеше да свири на всеки музикален инструмент, без никога да е вземал уроци. Друг можеше да раздели наум всяко число, независимо колко голямо е то. Имаше една жена, която бе изумила всички с невероятната си памет още на седемгодишна възраст.

- Как?

- С три неща. Първо, наизустила хиляда случайно подбрани числа в рамките на един час. Второ, запомнила последователността на картите в десет тестета, отново за един час. И накрая, запомнила последователността на картите в едно тесте за по-малко от две минути.

- Е, това едва ли е толкова трудно! - възкликна шеговито Джеймисън.

- В света има едва сто и петдесет души, които могат да се справят успешно и с трите задачи.

- Не очаквах да са толкова много.

- Не са много на фона на седем милиарда.

- Ти можеш ли да го направиш?

- Никога не съм опитвал. Не виждам смисъл да го правя.