Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Защо го е направил? Не вярвам да е станало в деня на стрелбата. Едва ли е мъкнал цял чувал с купи със себе си.

- Винаги има начин - отвърна Декър. - Но не мога да разкрия повече подробности. Може би някой ден ще опишеш цялата история в книга.

- В такъв случай въпросът е дали търсим някой от Бърлингтън, който ти е имал зъб през всичките тези години. Голяма футболна звезда срещу пълен анонимник, който завижда на успехите й. Фактът, че е взел трофеите, ме навежда на мисълта, че може да е местен. С кого си учил в „Мансфийлд“? Може да е решил, че се е отървал от теб, когато си отишъл в колежа, но после си се върнал, станал си полицай, справил си се с куп трудни разследвания. През всичките тези години омразата се е трупала и трупала, докато накрая е експлодирала.

- Решили, а не „решил“ - каза Декър.

- Решили? Искаш да кажеш, че не е само един?

- Не можеш да го напишеш! - Декър се приведе напред. - Наистина не можеш да го напишеш, Александра. Прочете ли го, ще предположи, че знаеш не само това, а повече. Може да реши, че това е опасно за него, и то да стане опасно за теб.

- Разбирам, Декър. Веднъж вече успя да ме изплашиш. Сега не излизам никъде без спрея си със сълзотворен газ и въведох деветстотин и единайсет сред номерата за бързо избиране в телефона.

- Но се върна. Сега си тук и се опитваш да ми помогнеш. А той може да ни наблюдава. Защо поемаш такъв риск?

- Който бяга от риска, не става журналист. Всъщност ориентирах се към тази професия именно защото обичам риска. В това отношение двамата с теб си приличаме.

- Защо реши така?

- Мисля, че само на бойното поле рискът е по-голям, отколкото в професионалния футбол и полицейската работа. Следователно ти си човек, който поема рискове. Аз също. И ако, рискувайки, направим нещо добро, защо не? Е, спомняш ли си някой, който те е мразил?

- Бях добър спортист, но не ме биваше в нищо друго. Не бях аутсайдер. Обичах да се забавлявам, да разсмивам хората. Правех гафове. Често се издънвах. Не бях момче за пример. Не бях нищо особено, като изключим онова, което правех на терена.

- Трудно ми е да си те представя като смешник, който прави гафове.

- Хората се променят.

- Ти наистина си се променил, нали?

Декър отпи нова глътка кафе.

- Всички се променят. Аз не съм изключение.

- Ти обаче си се променил повече от другите.

- Какво имаш предвид?

- Удара. Гледах го в Ютюб.

- Радвам се за теб.

- Беше ужасно. Не мога да си представя какво си изпитал... какво си почувствал.

- Нищо не помня. По-късно ми казаха, че съм се подмокрил. Подобни зверски сблъсъци изключват централната нервна система. След мачовете помощният персонал събираше изцапаните екипи, криеше ги, за да не попаднат у феновете. Същото се отнасяше и до кръвта по шлемовете и фланелките. Държаха репортерите далече от съблекалните, за да не чуват как играчите реват от болка. Даваха им амоняк и болкоуспокоителни, за да могат да кажат две думи пред медиите и да прикрият факта, че половината им мозък вече не функционира.

- Не съм голяма почитателка на нашия... на тъй наречения американски футбол. Гладиаторите на двайсет и първи век. Осакатяват се взаимно за забавление на публиката, която пие бира, яде хотдог и крещи от възторг, докато някой умира на терена. Би трябвало да сме надраснали тези неща. Но предполагам, че във футбола има прекалено много пари.

- Е, хората не се променят чак толкова.

- След травмата си изчезнал за продължителен период. Освободили са те от отбора, преживял си същински ад. Не успях да открия нищо повече за онова време. После си се появил изневиделица и си постъпил в полицейската академия. Един приятел ми показа резултатите от изпитите ти.

- Май имаш доста приятели.

- Добрият репортер разчита на контакти навсякъде. Всичките ти оценки са отлични.

- Бившият ми шеф каза същото.

- И капитан Милър ли е изискал оценките ти?

- На какво се дължи този интерес към мен?

-Стигнах до извода, че за да открия убиеца или убийците, трябва да се върна назад, към самото начало и да открия мотивацията му. Ти си мотивацията на убийците. За да стигна до тях, трябва да разбера теб. - Джеймисън помълча и почука с лъжичката по чашата си. - И така, какво си правил в периода, когато си се покрил?

- Това си е моя работа.

- Не искаш ли да хванеш убийците?

- Не съм казвал подобно нещо.

- Знаеш, че съм права, нали? Ти си ключът към всичко, което се случва. - Тя се приведе напред и го потупа по огромната длан. - Искам да ти помогна, Декър.