Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Обади ми се, ако разбият кода - каза той на Ланкастър, докато тройките се втурваха към него с насочени остриета. Обърна се наляво и тръгна по улицата.

- Не искаш ли да те откарам? - попита го Ланкастър.

Декър продължи да крачи с ръце в джобовете.

Не, искаше да остане сам и да помисли.

Заби поглед в земята, за да не му се налага да гледа ордите от тройки, които изникваха от мрака.

Какво ли бе получил убиецът от Деби Уотсън? Оръжия? Не. Камуфлажни дрехи? Може би. Но какво му е пречило да ги донесе сам? Едва ли му е трябвала за това.

Сърцето и рисунката. Падала си е по този тип. Влюбила се е. Била е готова на всичко заради него. Но защо е жертвала съучениците си? Човекът от рисунката не бе въоръжен. Имала ли е Деби представа за истинските му намерения? Защо е излязла от класната стая и се е срещнала с него?

Вдигна глава, но видя тройките да връхлитат насреща му и отново заби поглед в земята.

Когато даваше нощни дежурства, носеше специални очила, които обагряха мрака в златисто. За него това бе цвят, който символизираше небе, осеяно с диви гъски. Отдавна бе изгубил очилата. А сега тройките се бяха върнали, и то въоръжени. Налагаше се да си купи нови очила.

Спря, подпря се на едно дърво, затвори очи, включи записа в главата си и прегледа всичко, което бе видял в дома на семейство Уотсън. Пренави записа и го пусна кадър по кадър. После го спря. Имаше чувство, че изображенията се взират в него като снимки върху полицата над камина. Това усещане се оказа доста точно.

Те наистина бяха върху полицата над една камина.

Декър се обърна и закрачи бързо към къщата на Уотсънови. Почука и Джордж му отвори.

- Забравихте ли нещо? - попита той, изненадан неприятно.

- Снимките на лавицата. Видях ги по-рано. Можете ли да ми разкажете за тях?

Декър пристъпи напред и принуди доста по-дребния Джордж да направи крачка назад.

- Предполагам, че са роднини?

- Да, но какво общо има това?

- Разследвал съм достатъчно случаи, за да знам, че понякога една-единствена дреболия е ключът към всички отговори. Не можем да си позволим да пренебрегнем нищо, господин Уотсън. Сигурен съм, че го разбирате. Не бива да пропуснем и един детайл, ако искаме да открием кой е убил Деби и останалите.

Уотсън кимна бавно, но не изглеждаше убеден.

- Добре, последвайте ме.

Той поведе Декър към малката дневна. Когато влязоха, се насочиха право към старата тухлена камина, чиято мазилка бе започнала да се рони.

- Откъде искате да започнем?

Декър разгледа полицата и посочи снимката вляво.

- От него.

- Добре, това е бащата на жена ми, Тед Нолс. Почина преди две години от инфаркт.

- Какво работеше?

- Какво общо има това с...

Декър го прекъсна.

- Просто ми кажете - настоя той и изгледа заплашително дребния мъж. Приличаше на мечка гризли, наведена над катерица.

Уотсън отстъпи крачка назад, пребледня и погледна снимката.

- Беше шофьор на камион. Все дълги курсове правеше. Хранеше се нездравословно. Не се движеше. Беше огромен. Строполил се на тревата пред дома си, докато се навеждал да вземе вестника. Бил е мъртъв, преди да падне на земята. - Погледна огромното тяло на Декър и добави: - Това беше всичко - сновеше с камиона си напред-назад из Средния запад, често слизаше и до Тексас.

- Беше ли близък с Деби?

Уотсън почеса деформираната си ръка.

- Не, не особено. Имам предвид... виждахме се само по празниците. А и, честно казано, не бяхме в много добри отношения. Майката на Бет така и не ме прие.

- А мъжът до тъста ви? Снимката изглежда доста стара.

- Това е моят дядо. Саймън Уотсън. Той почина преди... шест години. На тази снимка е млад.

- В такъв случай той е прадядо на Деби - каза Декър, а Уотсън кимна.

- Живя над деветдесет години. Пушеше, пиеше и пет пари не даваше.

- След като е починал пред шест години, това означава, че Деби го е познавала, нали?

- О, да. Той живееше у нас през първите пет години от живота й.

- И двамата са прекарвали доста време заедно?

- Да, сигурен съм в това. Деби беше малка, а дядо е имал доста интересен живот. Участвал е във Втората световна война, после и в Корейската. Когато напуснал армията, продължил да работи в Министерството на отбраната, но като цивилен.

- И с какво се е занимавал?

- Постъпил във военната база тук още когато са я открили.

- Онази до гимназията „Мансфийлд“? Военната база „Макдоналд“?

- Точно така.

- И какво по-точно е правил там?

- Доста неща. Беше строителен специалист и беше служил в инженерните войски. Работеше по поддръжката на съоръженията.