Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- А знаете ли по кое време?

- Господи, какво общо има това?

- Просто търся следи, господин Уотсън. Та по кое време?

- Не съм сигурен. - Замисли се и каза: - Напуснал е армията през шейсетте. В „Макдоналд“ трябва да е постъпил през шейсет и осма-девета. По-скоро през и девета. Помня, че го свързвах с кацането на астронавтите на Луната. Работи там до пенсия. Може би двайсет години.

- А базата затвори преди осем години.

- Мисля, че да.

- Това не беше въпрос, господин Уотсън, базата наистина затвори преди осем години. Беше понеделник. В този ден валя суграшица.

Уотсън го изгледа странно и се покашля.

- Щом казвате. Аз не помня какво съм правил миналата седмица, камо ли... Както и да е, Пентагонът извърши оптимизиране на базите и Бърлингтън изгуби своята. Чух, че по-голямата част от дейността й е била прехвърлена на изток, може би във Вирджиния. По-близо до Чичо Сам и доларите, които текат във Вашингтон.

- Предполагам, че Саймън е разговарял за работата си в базата с вас, с Деби?

- О, да, поне тази част от нея, която можеше да споделя. Имаше и секретни неща.

- Секретни?

Беглата усмивка разведри донякъде изражението на Джордж.

- Е, не мисля, че тук са произвеждали ядрени бойни глави или нещо подобно. Но военните винаги имат някакви тайни.

- За какво е разговарял Саймън с вас? Имам предвид нещата, свързани с базата.

- За историята й. За хората, с които се срещаше. За част от работата, която вършеше. Продължиха да строят и да разширяват базата с години. Строяха, строяха, строяха. Всички, които работеха там, изпращаха децата си да учат в „Мансфийлд“. Синът му - моят баща - е учил там. Аз също. Както и съпругата ми, между другото.

- Деби споменавала ли е за какво са си говорили с прадядо й?

- Не, не си спомням. Когато порасна, започна да прекарва по-малко време с него. Нали разбирате, възрастните хора и малките деца са като вода и масло. Старците не са никак забавни. - Сведе поглед и добави: - Сигурно и аз не съм й бил особено забавен.

- Добре, разкажете ми нещо за другите снимки.

Половин час по-късно Декър отново закрачи по мрачните улици на града.

Мъжът с камуфлажните дрехи бе проникнал в дома на семейство Уотсън и бе написал на стената кодирано съобщение, замаскирано като музикални ноти. В това бе сигурен.

Нямаше представа какво гласи надписът и не знаеше какво е искал убиецът от Деби. Защо бе избрал тъкмо нея сред всички ученици в „Мансфийлд“? Трябваше да има някаква причина, и то основателна.

Телефонът му иззвъня. Беше Ланкастър.

- От Бюрото смятат, че са разбили шифъра. Основава се на заместване. Бил сравнително елементарен. Във всеки случай, сигурни са, че са го разбили.

- Защо са толкова сигурни?

- Заради съдържанието на съобщението.

- Не ме дръж в напрежение, Мери. Какво се казва в него?

Декър я чу да си поема дълбоко дъх. Явно се страхуваше да го изрече на глас.

- Пише: „Браво, Еймъс! Но в крайна сметка това няма да те отведе до никъде, братле“.

Аз съм савант. Не по рождение, а от по-късно. Невероятната ми памет се появи след инцидент.

Декър се бе излегнал върху леглото на едностайния си дом в „Резидънс Ин“. Не спеше. Не можеше да заспи.

Орландо Серел.

Орландо Серел също бе савант. Синдромът се появил, след като на десетгодишна възраст бил ударен по главата с бейзболна топка. В резултат на това бе развил необикновени способности в областта на календарните изчисления и помнеше какво точно е било времето във всеки един ден след инцидента, както и какво точно е правил във въпросния ден.

Даниел Тамет .

Даниел Тамет получил серия от епилептични припадъци като малко дете. Болестта, която едва не се оказала фатална, го бе дарила с един от най-великите умове на века. Той беше в състояние да изрецитира стойността на числото „пи“ с точност до двайсет и два хиляди знака след десетичната запетая или да научи чужд език за една седмица. Бяха го диагностицирали със синдрома на Аспергер и освен това виждаше цифрите и други неща в цвят.

Декър бе погълнал всичката информация, която бе успял да открие, за савантите, придобили състоянието си впоследствие, било в резултат на травма като при Серел, било в резултат на болест като при Тамет.

В света имаше малко саванти и Декър не бе подготвен да се включи в редиците им. Когато Льокроа връхлетя върху него на футболния терен, лекарите, които впоследствие проучиха най-подробно случая, стигнаха до извода, че травмата е предизвикала две промени в мозъка му.