Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Арестантът се огледа, сякаш се чудеше на кого говори съдията.

- Господин Леополд, защо не искате адвокат? - изрече рязко Абернати.

Леополд поклати глава и отвърна:

- Нямам пари.

- Затова са служебните защитници, господин Леополд - сопна се съдията. - Те са безплатни. Можете да благодарите за това на тълкуванието, което Върховният съд направи на Конституцията. Ще отложа предварителното изслушване, докато не ви бъде осигурен...

- Аз го направих, сър - прекъсна го Леополд.

Съдията го изгледа с такъв поглед, сякаш обвиняемият бе буболечка на тротоара.

- Моля?

- Аз го направих, затова не се нуждая от адвокат.

- Искате да кажете, че се признавате за виновен и по трите обвинения за предумишлено убийство?

- Аз ги убих, така че... да. Предполагам, че да.

Абернати свали очилата си и започна да ги бърше, сякаш това щеше да му помогне да разбере по-ясно какво се случва в неговата зала. След като ги намести на дългия си крив нос, той заяви:

- Моментът е крайно неподходящ за предположения, господин Леополд. Обвиненията са сериозни, възможно най-сериозните. Осъзнавате ли, че залогът е не само свободата, но и животът ви? Обвинен сте в престъпления, които се наказват със смърт.

- Искате да кажете, че ме заплашва смъртно наказание?

Абернати щеше да получи удар.

- Да! Точно това искам да кажа!

- Ами... признавам се за виновен, защото аз го направих. Предполагам, че процесът е излишен.

Съдията отново погледна към Линч. В гласа му се прокрадна недоволство.

- Госпожо Линч, намирам това за осъдително!

- Ваша чест, направихме всичко по силите си. Но господин Леополд отхвърли предложението ни за...

Абернати погледна зад Линч към мястото, където седеше Милър, и му махна да се приближи.

- По дяволите! — измърмори капитанът.

Надигна се от седалката, мина покрай Декър и Ланкастър и закрачи енергично към подиума.

Полицейският началник, представителката на прокуратурата и съдията се впуснаха в оживено обсъждане. Всъщност през по-голямата част от времето говореше Абернати. Съдията изглеждаше доста възбуден и на два пъти посочи към Леополд. Милър кимна и отвърна нещо. Линч направи същото и двамата побързаха да се върнат на местата си. Изглеждаха смутени.

Когато Декър го погледна с въпросително изражение, Милър поклати глава и каза:

- По-късно.

Абернати се обърна към Леополд.

- Нареждам да се върнете в килията си. Засега. Ще ви бъде назначен защитник. Едва тогава ще се явите отново в съда за предварителното изслушване, което насрочвам за утре сутрин. - Погледна към Линч и продължи: - И се погрижете да му бъде направен обстоен психиатричен преглед, госпожо Линч. Ясно ли е? - Тя кимна. - Моля, отведете обвиняемия — разпореди съдията на двамата полицаи и удари с чукчето.

Униформените пристъпиха напред, сложиха белезниците на объркания Леополд и го изведоха.

Абернати се обърна към пристава.

- Обявете следващото дело, моля. И се погрижете този път обвиняемият да има адвокат. - При тези думи той хвърли унищожителен поглед първо към Линч, после и към Милър.

Декър, Ланкастър и Милър станаха и тръгнаха към вратата. В същия миг въведоха втория обвиняем за деня.

Репортерката вече си беше отишла.

Когато излязоха в коридора, намръщената Линч се приближи към Милър.

- Никак не обичам някой да ме излага в съда, Мак.

- Не можахме да го принудим да приеме адвокат, Шийла. Ти участваше в това. Знаеш много добре.

- Да, но ще получи адвокат, независимо дали го иска или не, дори само за да се признае за виновен. - Тя хвърли поглед към Декър. - Здрасти, Еймъс. Май не бива да съм изненадана, че те виждам тук.

- Ни най-малко - отвърна той.

Линч отново заговори на полицейския началник:

- И тъй като Абернати нареди Леополд да мине на психиатричен преглед, ако заключението на специалистите е според очакванията ми, не съм сигурна, че ще получи възможност да пледира каквото и да било.

- Искаш да кажеш, че ще го обявят за невменяем - обади се Ланкастър.

- Видяхте с очите си. Нали не мислите, че е с всичкия си?

- Но може да е бил преди шестнайсет месеца - каза Декър.

- Това няма никакво значение, ако се окаже, че психическото му състояние не позволява да бъде съден.

Линч се обърна и се отдалечи; куфарчето се удряше в бедрото й.

Декър се обърна към Милър.

- Е, какво стана?

- Абернати ни три сол на главите. Беше бесен, че Леополд няма служебен защитник и беше прав. Как да започне процес, който може да завърши със смъртна присъда, при положение че обвиняемият няма адвокат? Каквото и да направи на този етап, то може да бъде отхвърлено с лекота при евентуално обжалване. А Абернати никак не обича Апелативният съд да отменя присъдите му. Затова беше ядосан. Май смяташе, че ние сме подредили така нещата.