Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Да, но явно се е отбила да вземе нещо от шкафчето си. То е на мястото, където я открихме. Вратата на шкафчето беше отворена.

- А кабинетът на сестрата е в административната част, нали?

Ланкастър кимна отново и каза:

- Трябвало е да прекоси главния коридор отзад напред.

- От коя стая е излязла, за да отиде при сестрата?

- От сто четирийсет и четвърта. Кабинетът по математика.

- Той не е ли близо до стаята на охраната?

- Точно така. А там има товарна рампа. И изход.

- И така, ако сме прави и убиецът е дошъл откъм стола, ето как би трябвало да изглежда маршрутът му. Движил се е от предната към задната част на първия етаж. Предполагам, че не сте открили нищо на втория и третия, нали?

- Претърсихме ги, разбира се. Но броят на учениците в „Мансфийлд“ намалява с всяка година. Сега тук има толкова деца, колкото да напълнят първия етаж. Трудно им е да сформират дори футболен отбор. Горните етажи се използват за склад. Заключени са. Има и решетки. А когато ги проверихме, не открихме следи от проникване.

-В такъв случай поради неизвестна за момента причина убиецът е започнал да стреля едва когато е стигнал в задната част на училището. После е тръгнал по коридорите, влизал е в разни стаи, убивал е хора. Стигнал е кабинетите отпред, където е застрелял заместник-директора. Избягал е през външната врата на стола към гората. Как ти звучи?

- Питаш се защо не е започнал да стреля още отпред ли? - каза тя. - И защо, след като е стигнал задната част, не е избягал оттам?

Декър оглеждаше тавана.

- Да оставим засега маршрута и да потърсим мотива. В „Мансфийлд“ и преди е имало прояви на насилие. Банди, наркотици, нападения... Хлапетата порастват доста по-бързо.

- Няма спор.

- Да не би да е нещо като „Колумбайн“ през деветдесет и девета? Да не би някой да е решил да отмъсти на съучениците си? Или някой от друго училище? Току-що завършил? Или пък изключен от гимназията?

- Съставяме база данни с тази информация - отвърна Ланкастър. - ФБР ни помага.

- Кога ще е готова?

Ланкастър разтърка очи и погледна часовника си.

- Не съм сигурна. Виж, трябва да се прибера у дома, да дремна поне час и да се преоблека. И да сменя Ърл за малко. Санди не спи добре напоследък.

Декър познаваше Санди Ланкастър като мило, забавно и общително дете, което реагираше с огромен ентусиазъм на всеки и всичко. Но знаеше и друго — че детето можеше да изпадне в депресия или паника, разстроено от нещо съвсем тривиално. И тогава не спеше по цели нощи. Което означаваше, че никой друг в дома на Ланкастър не може да мигне.

- Трябва ли ти помощ? - попита Декър.

Ланкастър изглеждаше изненадана.

- Да не би да предлагаш да гледаш Санди?

- Не знам. Просто... питам - отвърна неловко той.

Когато Моли бе малка, почти не се бе грижил за нея. Той бе толкова огромен, а тя толкова миниатюрна, че се боеше да не я нарани.

- Благодаря ти, Еймъс — усмихна се Ланкастър. - Ще дойда в управлението по-късно сутринта. Ще си вземем кафе и ще прегледаме всичко отначало. Да те закарам до хотела?

- Не, ще остана тук още малко.

- Както кажеш. Ако решиш да поговорим за каквото и да било, просто ми звънни. - Тя събра нещата си и преди да тръгне, добави: - Като в доброто старо време.

Декър замълча, но кимна леко, което я накара да се усмихне.

Щом тя излезе, той се отпусна на стола си в библиотеката. За последното денонощие бе прекарал в нея повече време, отколкото за четирите си години в гимназията. Не бе от учениците, които с лекота се справяха с уроците. Не, съвсем не. Просто не бе от онези, които обичаха да седят и да четат. Това обаче се бе променило. Сега поглъщаше огромни количества информация. И тъй като бе в състояние да я запамети, сякаш не можеше да й се насити. Чудеше се дали мозъкът му все пак няма лимит. Надяваше се в такъв случай той да е достатъчно висок.

Загледа се в агентите на ФБР, които работеха в другия край на помещението. Бяха толкова млади, делови, с колосани ризи и вратовръзки, прави като гърбовете им. Някои от тях поглеждаха към него от време на време, явно се питаха каква ли е ролята на този дебелак, облечен като бездомник, в тяхното разследване.

Добре че се подстригах и си подкъсих брадата. Иначе най-вероятно щяха да ме вземат за някой възпълен поклонник на Чарли Менсън и да ме арестуват.

В следващия момент той забрави за ФБР. Вече не се намираше в библиотеката на гимназията. Не издирваше стрелеца, отговорен за масовото убийство, извършено тук. Мислеше за нещо, което Ланкастър му бе казала.