Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Но това показва часът, отбелязан на видеозаписа!

- Там е проблемът! Записът показва, че наистина е започнал да стреля в задната част на училището. И по някаква причина е искал да го видим на тази камера. След като знаем, че най-вероятно е прекарал нощта, скрит в стола, записът от камерата като че ли ни повежда в погрешна посока. Разполагаме с едно сигурно доказателство - времето, отбелязано на записа. И с едно почти сигурно доказателство, че убиецът се е криел в стола. Ако и двете се окажат верни, ще влязат в логическо противоречие. Едно плюс едно не прави три.

- Не разбирам мисълта ти, Еймъс.

- Разполагате ли с план на училището, върху който са обозначени местата, на които са убити жертвите?

Тя кимна.

- Да го погледнем. Защото е възможно този тип да е направил точно обратното на това, което ние смятаме.

- Но ако си прав и той е тръгнал от предната част към задната, причината да се върне обратно е, за да избяга през склада на стола и от там в гората. Това е най-лесният начин да се измъкне. Всичко пасва.

Декър въздъхна дълбоко и впери поглед в тавана.

- А може би кучият син иска да си помислим точно това.

След като Декър доби повече увереност, че може да се справи с работата, той прекара следващия един час в изучаване на предварителния опис на изстрелите. Документът се основаваше на разказите на очевидците - които съвсем не бяха толкова безпогрешни, колкото ги изкарваха телевизионните сериали, — както и на догадки, които си оставаха просто догадки и нищо повече. И накрая, на здрав разум, който като че ли им даваше най-солидната основа, на която да стъпят.

Ланкастър вдигна глава от лаптопа си и го погледна.

- Какво мислиш?

Декър поглади замислено подстриганата си брада; стомахът му започваше да къркори. Навън се развиделяваше. Отдавна не бе слагал нищо в устата си. Но можеше да пропусне едно-две хранения. Дори сто-двеста. Приличаше на полярна мечка. Можеше да изкара цяла зима с натрупаните мазнини.

- Първо. Мисля, че е тръгнал от училищния стол.

- Добре.

- Второ. Мисля, че Деби Уотсън наистина е била първата жертва.

-Това ни връща към твоята дилема. Едно плюс едно не е равно на три. Как един толкова едър мъж с камуфлажни дрехи и маска прекосява училището, без никой да го види? И къде е отишъл след това? Не може просто да изчезне.

- Възможно ли е стрелците да са били двама? - попита Декър. - Един да е излязъл от фризера, а друг да е дошъл отзад?

Тя поклати глава.

- Невъзможно. Стрелецът е бил само един. Всички свидетели описват един и същ човек. Освен ако не смяташ, че двамата стрелци са били еднакви на вид.

- Добре, един стрелец. Пистолетът се крие лесно. Пушката обаче не може да бъде напъхана в някой крачол на панталона.

- Ами дрехите? Каската с визьора?

Декър се замисли.

- Кой казва, че ги е облякъл в стола?

- Намерихме влакно на тавана.

- Това не означава, че всичките му неща са били там.

- Искаш да кажеш, че е понесъл всичко със себе си по коридора? В какво? Ами оръжията? Този тип е толкова едър, че все някой щеше да го забележи. Особено след като е непознат. И къде се е преоблякъл?

- Сигурни ли сте, че никой не е забелязан из коридорите по това време?

- Да.

- Никой? Наистина? В толкова голямо училище?

- Всички са били в час, и учениците, и учителите. Служителите от администрацията са работили в кабинетите си. Учителят по физическо е бил в стаичката си. На бюрото му имаше недояден мъфин и полупразна чаша кафе. Охранителите са били в своето помещение, където са обсъждали задачите за деня.

- И след като в коридора не е имало никой, кой да види непознатия? - каза Декър, но побърза да се поправи: — Само че всички врати имат прозорци. Би трябвало да е минал покрай доста от тях.

- Така е - съгласи се Ланкастър.

- Някакви посетители?

- В дневника не е вписано нито едно име. И никой не помни да са идвали външни хора. Това, разбира се, не означава, че някой не се е промъкнал незабелязан. Всичко е възможно. И както каза, той може да е дошъл вечерта, по време на пиесата. Входът е бил широко отворен.

- Но защо ще се крие във фризера? — попита Декър. - Има ли охрана през нощта?

Ланкастър поклати глава.

- Не, но ако е дошъл по време на училищната пиеса, е предпочел да остане незабелязан. Как да бъде сигурен, че в стола няма да влезе някой? Затова се е напъхал във фризера.

- Добре, звучи логично. Да се насочим към Деби Уотсън. Тя е отивала при медицинската сестра, нали?

Ланкастър кимна.