Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър повдигна една плоскост и надзърна през отвора. Използва телефона си като фенерче и освети тъмното пространство. Видя доста неща - електрически кабели, тръби на противопожарната система, вентилация... Едър мъж не би се побрал тук. А и дори да бе успял, леките лайстни, които придържаха плоскостите, нямаше да издържат тежестта му. Премести стола си още три пъти, преди да открие нещо. Но не горе, а на пода. Прах, паднала от тавана. Погледна местата, които вече бе проверил. Под всяка плоскост, която бе вдигнал, бе нападала прах. Но той не бе докосвал плоскостта, под която стоеше сега.

Засне всичко от различни ъгли. После постави стола си на това място и отново стъпи върху него. Покри дланта си с ръкава на сакото, за да не повреди евентуалните отпечатъци или да не добави нови, след което повдигна леко плоскостта. Надникна и се огледа. Мястото бе празно. Не видя нито кабели, нито тръби. Ето тук спокойно би могло да се скрие нещо. Като камуфлажни дрехи и дори оръжие.

Огледа всеки милиметър и откри интересна находка. Нишка, закачена за металната лайстна. Освети я с телефона. Стори му се бежова. Забеляза, че върху една плоскост липсва прах. На трето място откри мазно петънце, вероятно оръжейна смазка от оставена там пушка.

Не докосна нищо, слезе долу и изпрати съобщение на Ланкастър. Криминолозите щяха да дойдат и да обърнат помещението с главата надолу. Докато ги чакаше, отиде до външната врата, която водеше към малката площадка.

- По дяволите!

Изглеждаше заключена, но когато я натисна с цялото си тяло, тя поддаде и се отвори, което и предизвика ругатнята му. Излезе навън на площадката, заобиколена от дървена ограда, висока към метър и осемдесет. Декър бе достатъчно висок, за да надзърне над нея. Видя няколко обикновени кофи за боклук и един контейнер. В единия ъгъл на площадката имаше спретната купчина щайги. Той отвори вратата в оградата и се огледа.

Две места за паркиране, и двете празни по това време. Къса ивица напукан асфалт и телена мрежа, покрай която се издигаха бурени и храсти. Отиде до мрежата. Разтвори храстите на мястото, което се намираше точно срещу входа на кухнята. Мрежата бе срязана. Освети я с телефона си. Беше ръждясала. И то отдавна. Промуши се сред храсталака и излезе от другата страна. Откри пътека, която водеше право към близката горичка. Убиецът бе дошъл оттук и си бе тръгнал пак оттук.

Ланкастър дъвчеше ожесточено, докато криминолозите оглеждаха стола и кухнята. Навън екипи от полицията и ФБР следваха пътеката, която Декър им бе показал.

А самият той се бе облегнал на една от стените в стола с ръце в джобовете и наблюдаваше суетнята около себе си. Ланкастър дойде при него.

- Проверихме фризера по-рано - каза тя. - Но не погледнахме нито храната, нито термометъра. Това е пропуск. Сигурна съм, че щяхме да го поправим по-късно.

- Издирвали сте стрелеца, претърсвали сте стаите - отвърна Декър. - Не ви е било до някакви си развалени хамбургери. Аз нямах вашите проблеми. Просто си пъхах носа навсякъде.

- Да, след като напусна библиотеката, без да кажеш нито дума. Извиках след теб. Можех да те придружа, Еймъс.

Той забеляза обидата в погледа й и извърна глава. Не бе помислил за нея. Тя служеше в полицията и откриването на уликите заедно с него щеше да се отрази благоприятно на кариерата й. А сега заслугата бе само на Декър, което изобщо не й помагаше.

- Аз... аз не...

- Няма нищо - прекъсна го рязко тя. - Правеше го и когато работехме официално заедно.

- Така ли?

- Предполагам, че ти е навик. Макар че за човек с твоята страхотна памет очаквах да го помниш. Поне по отношение на мен.

- Не се чувствам комфортно тук, Мери.

Раздразнението й като че ли отшумя.

- Напротив, смятам, че си връщаш формата. Знам, че ще успееш. Това е най-важното.

- Не мисля, че се нуждаете от мен, за да решите случая. Виждам, че разполагате с много ресурси.

- Знаеш ли какво, Еймъс... - Тя се поколеба за миг и отново задъвка усърдно. Сетне вдигна поглед и продължи: - Липсваше ми работата с теб. Мисля, че бяхме добър екип.

Декър кимна, но замълча.

Времето минаваше и накрая Ланкастър осъзна, че партньорът й ще се престори, че не е чул признанието й. Затова каза:

- Нищо не разбирам. Ако е бил тук, как камерата го е заснела при задния вход? Не се връзва.

Декър се отблъсна от стената.

- Ще ти покажа.

Поведе я към задната част на училището и й показа камерата, заснела стрелеца.

- Провери ъгъла.

Тя погледна към обектива.