Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Чух, че са те привлекли като консултант по случая, Еймъс. Радвам се да те видя.

Декър кимна колебливо и погледна агента на ФБР, който го измери от глава до пети. Ако се съдеше по изражението му, преценката му не бе благоприятна.

- Да - успя да изрече Декър с пресипнал глас, преди да отмине.

Мигом забрави тази неловка среща; съзнанието му позволи да го направи с лекота. В подобни ситуации можеше да превключва от една задача на друга и да се абстрахира от излишното. Умееше да анализира ситуацията, като я раздели на съставните й части, които да изучи обективно и безпристрастно.

Преди малко бе забелязал нещо странно. И то бе причина за внезапното му излизане от библиотеката.

Втора страница от свидетелските показания.

Мелиса Долтън, седемнайсетгодишна, тъкмо прибирала учебниците си в шкафчето. Било рано, едва 7:28 ч., един час преди началото на учебните занятия. Трябвало да положи тест, който пропуснала поради болест.

Долтън знаеше точния час, тъй като бе погледнала часовника на стената над шкафчето от страх да не закъснее. Тя не бе пропускала часове без уважителна причина, нямаше дори закъснения, отбелязани в дневника. Това бе важно за Мелиса, тъй като родителите й бяха обещали, че ако през четирите години няма безпричинни отсъствия, ще й подарят кола при завършването.

И така, 7:28 ч.

В този момент Мелиса Долтън бе чула нещо, което бе споделила с Мери на разпита.

Бе чула нещо час и две минути преди първия звънец. Дванайсет минути след звънеца, или приблизително в 8:42 ч., Деби Уотсън щеше да загуби лицето и живота си. И всичко това само заради разстроен стомах.

Но как Мелиса Долтън бе чула онова, което бе чула?

И най-дребното откритие може да доведе до голям пробив.

Той продължи по коридора.

Декър спря и се огледа. Физкултурният салон се падаше вляво в края на последния надлъжен коридор на първия етаж. Насреща му имаше няколко класни стаи, а непосредствено след тях бе главният коридор, завършващ със задния вход. Отзад се намираше и помещението на охраната, и товарната рампа. Главният коридор разполовяваше напречно сградата, а от него наляво и надясно тръгваха трите по-тесни надлъжни коридора.

Тъй като само средният от тях имаше врати в двата края, това означаваше, че гимназията има общо четири входа, разположени в четирите посоки на компаса.

Декър тръгна към задния вход и вдигна поглед към камерата. Застана на няколко различни точки в нейния обсег.

Интересно .

Тръгна обратно по главния коридор, докато не се озова пред централния вход. После свърна вляво по коридора с училищния стол и библиотеката.

Именно тук бе шкафчето на Мелиса Долтън. Огледа го. То се намираше точно до библиотеката, където Ланкастър продължаваше да се труди неуморно. Отсреща бе просторният училищен стол.

Декър си спомняше от ученическите си години, че в дъното на стола има кухня и склад, както и външна врата, която водеше до бетонна площадка за разтоварване на продуктите. Това означаваше общо шест врати - четири основни в краищата на коридорите, една при товарната рампа и още една в стола.

В 7:28 ч. Мелиса Долтън бе чула отваряне и затваряне на врата. Това обаче не бе вратата на някоя класна стая, защото бе прозвучало тихо свистене. Като при вакуум, бе пояснила тя.

Като при вакуум . Това бяха точните й думи. Ланкастър бе отбелязала в записките си, че Долтън обича природните науки и по физика неотдавна са имали урок за вакуума. Ланкастър бе отбелязала думите й с няколко въпросителни, към които бе добавила и една звездичка. Несъмнено възнамеряваше да провери това по-късно. Декър не можеше да я обвинява, че е маркирала думите на момичето по този начин. Те наистина звучаха нелогично.

Това бе открил на втора страница от показанията.

А на десета бе намерил късче самородно злато. Именно тази информация бе накарала Декър да тръгне насам.

Служителите в стола бяха дошли на работа точно в 8:45 ч. Нито минута по-рано, нито минута по-късно. Предния ден също. Точният час бе потвърден от няколко източника. Всички служители в стола бяха жени. При тях не работеше никакъв широкоплещест висок мъж с тегло над деветдесет килограма.

А след като стрелбата бе започнала в 8:42 ч., все още никоя от жените в стола не бе пристигнала на работното си място. По това време четири от тях тъкмо слизали от колите си, а петата влизала в паркинга. В този момент се бе отприщил адът.

Декър влезе в стола и се огледа. Ръката му инстинктивно напипа дръжката на пистолета, който бе затъкнал в колана под сакото. Освободи с палец предпазителя. Вече бе вкарал патрон в цевта. Осветлението бе изключено. Той намери ключа на лампата и го натисна с лакът.