Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Еймъс! - протегна той ръка, която Декър неохотно пое. - Благодаря ти за помощта, Еймъс - каза Милър. - Ще ни бъде от полза.

Декър огледа хората в библиотеката.

- Струва ми се, че получаваш достатъчно помощ.

Направи опит да издърпа ръката си, но Милър я стисна и впери поглед в него.

- Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Искам да се включиш, Еймъс. Ти виждаш онова, което другите не могат. А ние непременно трябва да пипнем този тип. - Продължи да се взира упорито в Декър, докато той не отвърна на погледа му. - Трябва да разрешим случая, Еймъс. Ти ме разбираш. Знам, че ме разбираш.

- Да - отвърна Декър. - Разбирам те.

Милър пусна ръката му.

- Защо не се присъединиш към твоята партньорка? Радвам се, че отново ще работите заедно.

Декър замълча. Обърна се и тръгна към мястото, където го очакваше Ланкастър. Знаеше, че Милър е разбрал какви мисли минават през главата му, докато стоеше до вратата. И ловко отряза пътя му за бягство.

Декър намести едрото си туловище до Ланкастър. Масата им бе разположена в средата на командния център на местната полиция. На нея бяха наредени лаптопи. Подът бе покрит с кабели, които свързваха компютри, принтери и скенери. Около тях сновяха хора с документи, папки, таблети. Във въздуха тегнеше тихо отчаяние. Знаеше, че децата на много полицаи учат в тази гимназия. Не че се нуждаеха от допълнителен стимул да пипнат убиеца.

Няколко цивилни и двама униформени полицаи познаха Декър и му кимнаха или го изгледаха мрачно, но никой не го заговори. Не бе напуснал управлението по най-добрия начин, макар да се съмняваше, че е обидил някого.

След като така или иначе се озова тук, най-добре бе да се залавя за работа.

Погледна Ланкастър и попита:

- Записът?

Тя натисна няколко клавиша на лаптопа си и след секунди Декър вече гледаше зърнестото изображение от екрана.

- Ето го мръсника - отбеляза Ланкастър.

Декър провери часа.

- Осем и четирийсет и една. Кога започват часовете?

- Точно в осем и половина. По това време всички вече трябва да са в класните стаи.

- Каза, че е влязъл през задната врата. Записът е от там, нали?

- Да.

- Тя не е ли винаги заключена?

- Би трябвало. Но едва ли е проблем да се отключи.

- Открихте ли следи от насилствено проникване?

- Вратите не са сменяни, откакто са поставени през седемдесетте, Еймъс, и са в ужасно състояние. Невъзможно е да преценим дали вратата е била отворена с шперц или нещо подобно.

Тя натисна още няколко клавиша и увеличи изображението.

- Това е коридорът, който тръгва от входа. Би трябвало да е завил зад ъгъла малко по-късно и да е срещнал Деби Уотсън... може би минута след това.

- Тоест първият изстрел е прозвучал в осем и четирийсет и две, което оставя прозорец от една минута между регистрирането му от видеокамерата и срещата му с Уотсън?

- Точно така. Всички са обърнали внимание на изстрела с пушка. Доста хора са погледнали часовниците си, когато са го чули. Да, първият изстрел е прозвучал в осем и четирийсет и две.

Декър се замисли какъв да е следващият му въпрос. Би трябвало сам да изникне в главата му. Явно бе загубил форма. Обхвана с поглед опитните следователи, които работеха наоколо. Някога той бе един от тях. Но бе приключил с професионалния си живот в мига, в който бе открил семейството си мъртво. Трябваше да признае, поне пред самия себе си, че най-вероятно повече ще пречи, отколкото да помага на разследването.

Погледна Ланкастър, която се взираше в него. Лицето й изразяваше разбиране.

- Това е като карането на колело, Еймъс - отбеляза тя, очевидно отгатнала съмненията му.

- А може би не, Мери. Мисля, че скоро ще разберем. Но не би трябвало да съм тук, ако няма полза от мен.

Тя насочи поглед към екрана.

- Добре, камерата няма звук, затова не можеш да го чуеш. А в следващия коридор камерата не работи.

- Защо?

- Как защо? Парите не стигат. Трябва да сме доволни, че изобщо има камери, които работят.

Декър се замисли за миг.

- Но са оставили като предпазна мярка тези, които не работят.

- Точно така. Защото хората не знаят това.

- А той е избегнал всички записващи камери освен тази.

- Няма значение дали го е направил или не. Лицето му е напълно скрито, Еймъс. Невъзможно е да го идентифицираме.

Декър кимна бавно. Отново изпита усещането, че мисълта му тече прекалено бавно. Погледна изображението на екрана. Маска и визьор. Записът не беше ясен заради отблясъците от визьора. Приближи се към екрана като хрътка, надушила плячка.