Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Мина ми през ума.

- А след като е застрелял Деби?

- Отишъл във физкултурния салон, убил Джо Креймър, учителя, когото заварил там, върнал се обратно и се насочил към предната част. Към този момент обаче изстрелите разтревожили децата и учителите, но, така или иначе, те били в капан в класните си стаи. Убил един ученик. Застрелял го направо в класната стая. Влязъл в друга стая и открил огън. Още един убит ученик и един тежко ранен учител.

- Анди Джаксън? Чух по новините.

- Да. После тръгнал по другия коридор и влязъл в трета стая. Още една жертва. Влязъл в друга стая в същия коридор и оставил шести труп. Тръгнал към кабинетите на администрацията, където убил заместник-директора. Накрая влязъл в следващата стая и застрелял още един ученик. Дотук осем. А Джаксън е в критично състояние, така че броят на жертвите може да се увеличи.

- Шестима ученици и двама учители?

- Да. И един тежко ранен.

- Каза, че стрелецът е бил облечен в камуфлажни дрехи и е носил каска с визьор и маска.

- Точно така.

- Какво друго? Обувки?

- Видеозаписът го показва от кръста нагоре. Никой от разпитаните не е обърнал внимание на обувките. Носел е ръкавици. Имал е пушка и пистолет. Колегите от балистиката още търсят куршуми и гилзи. Част от куршумите и сачмите не са извадени от телата. Когато е използвал пистолета, е стрелял по няколко пъти във всяка жертва.

- За да се увери, че е мъртва - отбеляза Декър. - С пушката не е имал този проблем.

- Да.

- Маска плюс визьор?

Тя кимна.

- Значи е държал лицето му да остане скрито. Вероятно се е опасявал, че ще го разпознаят. Каза, че бил едър. Колко едър?

Ланкастър отвори бележника си.

- Камерата го е заснела до постер на стената. Направихме изчисления. Висок е метър и осемдесет и шест-седем, с много широки рамене. Като теб. Як. Над деветдесет килограма.

- Обиколил е цялото училище. Защо разполагаме с един-единствен негов кадър?

- Вероятно е знаел къде са разположени камерите и ги е избягвал - отвърна Ланкастър. - А може да е дошъл предварително да проучи обстановката.

- Но в един случай не е успял да избегне камерите - отбеляза Декър.

- Какво мислиш? Неволно ли го е направил? Грешка ли е допуснал?

- Твърде рано е за изводи, но ако го е направил съзнателно, трябва да открием причината.

Ланкастър си записа нещо.

- Каза, че е влизал в класните стаи.

Тя кимна.

- И във всяка от тях е убил само по един човек?

- Точно така. Само в едната е ранил и учителя.

- Жертвите имат ли нещо общо помежду си?

- Мислиш, че е търсел конкретни жертви?

- Не мога да изключа тази възможност.

- Откъде ще знае кой от тях в коя стая има часове по това време на деня?

- Възможно е да го е научил отнякъде.

- Ще проверя - обеща Ланкастър. - Но ми се струва малко вероятно в цялата тази суматоха убиецът да започне да отмята имена от списък с набелязани жертви.

- Хаосът и суматохата са били за всички останали. Но не и за него. Той е бил въоръжен.

- Въпреки това, Еймъс... - каза колебливо бившата му партньорка.

- Откъде е излязъл? - попита той, без да обръща внимание на последните й думи.

- Още не сме открили.

Той я погледна.

- Колко време е минало от началото до края на стрелбата?

- По грубите ни изчисления десет минути, може би малко повече.

Декър погледна през прозореца.

Предната част на училището бе далече от улицата, от която я делеше обширно открито пространство. От другата страна на улицата се издигаха жилищни сгради.

- Никой ли от живеещите отсреща не е чул нищо? Изстрели, викове?

- Още проверяваме. Възможно е да е използвал заглушител.

- Не и на пушката. Искам да кажа, как е възможно човек в камуфлажни дрехи, с маска и визьор на лицето, с поне две огнестрелни оръжия, едно от които дългоцевно, да излезе от тук, без никой да го види? Това ме подсеща и за още нещо: как е влязъл незабелязано?

Отново започна да изпитва задух. По челото му изби пот. Подпря се с ръка на стената.

Дори Ланкастър да забеляза неразположението му, не каза нищо.

- Записът доказва, че е влязъл от задния вход. Там няма нищо освен старата военна база. Може да се е промъкнал тайно. Или да се е скрил в някоя кофа за боклук и после да е изскочил.

Декър разтри корема си.

- Добре ли си, Еймъс?

- Ядох ужасни неща. Проверихте ли кофите?

- Проверихме навсякъде и не открихме нищо. Проверихме дори оградата около базата. Непокътната е. А и мястото е толкова обрасло, че все щяха да останат някакви следи от преминаване.