Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Добре, влязъл е отзад и се е насочил към предната част на училището. Вероятно е излязъл оттам. Как така никой не го е видял? Отсреща има жилища. По улицата непрекъснато минават коли.

- Сградите точно срещу нас са полупразни заради неизплащани ипотеки. Кварталът е работнически. По това време на деня едва ли е имало много хора по домовете им. А училището е доста навътре и е напълно възможно отсреща да не са чули изстрелите.

- Но по улицата трябва да е имало някакъв трафик. Децата и учителите вероятно са се появили по прозорците и са започнали да викат. Да набират деветстотин и единайсет. После са се появили патрулните коли с включени сирени. Бях пред участъка, когато полицаите хукнаха насам. За колко време са изминали разстоянието с автомобил? Петнайсет минути?

- Там някъде.

- Дори никой отвън да не го е видял да си тръгва, децата са гледали през прозорците. Хлапетата използват телефоните си като фотоапарати и видеокамери. Доколкото помня, сградата няма нито един изход, който да не се вижда от прозорците на някоя класна стая.

- Знаеш всичко това, защото често си зяпал през прозорците в час, нали?

- Непрекъснато.

-Явно ме превъзхождаш в това отношение. Аз не съм учила тук. Ти си на своя територия, не аз.

- Не може никой да не го е видял нито на излизане, нито още на влизане. Дори да е дошъл отзад. Там също има прозорци.

- Така е, но вторият и третият етаж не се използват.

- Но има прозорци на първия, които гледат към задната част.

Ланкастър само поклати глава.

- Претърсихте ли сградата?

- Правим това в момента.

- А учителите, служителите на администрацията, учениците?

- Евакуирани са на безопасно място.

- На безопасно място? - попита Декър, без да обръща внимание на болките в главата и стомаха си.

- Не бяхме сигурни дали стрелецът наистина е избягал, Еймъс. В подобни ситуации приоритетът ни е да отведем цивилните на сигурно място и да обезопасим района.

- Добре, ще посоча очевидното, като попитам: след като никой не е видял стрелеца да си тръгва, как можете да бъдете сигурни, че не е сред евакуираните на това сигурно място?

- Не позволихме на никого да напусне района, преди да получим описанието на извършителя. Жените очевидно бяха извън подозрение. А в сградата не остана нито един мъж, който да съответства на описанието.

-Дори сред учениците? Днешните младежи са доста едри.

- Всички ученици със сходен ръст и тегло имат алиби. Повечето са в отбора по футбол и всички ги познават. Стрелецът не е сред тях. Четирима ученици не са били в час по различни причини. Но никой от тях не е по-висок от един седемдесет и пет и не тежи повече от шейсет и пет, седемдесет килограма. Всички свидетели казват, че стрелецът е бил много висок и едър, над деветдесет килограма. И широкоплещест, като спортист.

— А учениците, които не са дошли на училище днес?

— Все още ги проверяваме. Може да изскочи нещо. Но инстинктът ми подсказва, че е външен човек.

— Ръстът и теглото на някой от учителите не съвпадат ли с тези на нападателя?

- Учителят по физическо. Но той е мъртъв. И заместник-директорът. Той също е мъртъв. Всички останали са по-дребни.

— Къде ли е отишъл този изверг? С кола ли е дошъл?

Ланкастър поклати глава.

— Не мисля. Никой не е видял кола да пристига или да потегля за времето, което ни интересува.

— Искаш да кажеш, че никой не е видял някой да идва или да си отива по това време.

— Това е проблем, знам — призна тя. — Виж, ако убиецът се крие в сградата, ще го пипнем. Районът е отцепен от полицията. Никой няма да се измъкне.

— Каза, че претърсвате училището.

— Претърсихме го сантиметър по сантиметър веднага щом опразнихме сградата. Никой не би могъл да се измъкне незабелязано, Еймъс.

— Въртите се в омагьосан кръг.

Ланкастър лапна нова дъвка.

— Какво имаш предвид?

— След като сградата е празна и никой не е видял убиецът да си тръгва, той трябва да е някой от училището. Учител, ученик, служител в администрацията... Проверихте ли пазачите?

Тя кимна.

— Те са по-възрастни, всичките с огромни шкембета. Но разбирам какво искаш да кажеш.

— Мога ли да видя записа?

Ланкастър тръгна към библиотеката и Декър я последва. Когато влязоха, той видя, че в единия ъгъл са се настанили агенти на ФБР, другият е зает от представители на щатската полиция, а на Ланкастър и екипа й е отреден далечният край на помещението.

Тя се запъти към колегите си, които бяха подредили техниката и документацията, но Декър остана до вратата. Не бе напуснал този свят толкова отдавна, а имаше чувството, че е минала цяла вечност. Не обичаше тълпите. Не искаше да се присъединява към тази голяма група ченгета и агенти, дори да преследваха една и съща цел. Предпочиташе да се върне в „Резидънс Ин“, да заключи стаята си, да затвори очи и да се остави феерията от цветове да го погълне. А и каква полза от него тук? Та той не успя да открие дори убиеца на собственото си семейство? Как тогава щеше да открие този? Погледна към вратата. Все още можеше да се измъкне. В този момент влезе капитан Милър. Бе облякъл полицейската си униформа.