Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Добре.

Декър тръгна покрай едната стена и обиколи фоайето с гръб към задната врата. Сетне тръгна наляво и спря.

- Това е мястото, където камерата улавя образ. Видях го на записа. Средната врата зад мен е единствената, която попада в кадър.

- Следователно убиецът е могъл да постъпи като теб? Да влезе от другата страна, да заобиколи и едва тогава да бъде заснет от камерата.

- И да създаде лъжливото впечатление, че е дошъл отзад.

- Чудя се защо камерата е обърната по този начин?

- Може някой да я е завъртял.

Декър отиде при камерата и протегна ръка.

- Мога да я достигна, но аз съм висок. Някой по-нисък би използвал пръчка или метла, за да я завърти и да промени ъгъла й. Вероятно никой не би забелязал. В края на краищата тя не работи непрекъснато, нали?

- По дяволите, нещата изглеждат все по-сложни и по-сложни!

- Не, Мери, нещата изглеждат все по-добре обмислени.

- Да излезем навън? Ще ми правиш ли компания за една цигара? - попита тя.

Той я погледна строго.

- Не пуша.

- Реших, че моментът е подходящ да започнеш.

- Мога да бъда или дебелак, или пушач. Не мога да бъда и двете.

Тръгнаха обратно към училищния стол.

Когато пристигнаха, Ланкастър лапна нова дъвка и заработи усърдно с челюсти.

- Капитан Милър смята, че вече оправдаваш разходите.

Декър я погледна.

- Как ги оправдавам?

Тя посочи помещението, в което се намираха.

- С това, Декър. Господи! Как може умник като теб да е толкова недосетлив понякога?

- Открих тези неща, какво толкова? Не са кой знае какви следи, които да ни отведат до стрелеца.

- Той се е скрил във фризера, след като е увеличил температурата вътре. Вероятно е скрил оръжието, а може и камуфлажните дрехи на тавана. Това означава, че вече е бил тук. Затова никой не го е видял да влиза.

- Открихте ли други следи?

- Мазно петно върху една от металните лайстни на тавана. Възможно е да е оръжейна смазка. И нишката, която ти намери. Вероятно е от камуфлажно облекло. ФБР я изследва. Това не е никак малко.

Декър извади ръце от джобовете си и постави показалеца си на сантиметър от върха на палеца.

- Ето толкова съм открил! Няма какво толкова да се радваме!

- Но е повече, отколкото ние успяхме да открием.

-Видях таблото на алармената система в стола. Кога я включват?

- Към десет вечерта. Онзи ден обаче е имало някакво мероприятие. Училищна пиеса, която свършила доста късно. Събрали се доста хора. Не включили алармата чак до полунощ, за да могат всички да напуснат сградата.

- И тя не се е задействала?

Ланкастър поклати глава.

- Не. Това е първото нещо, което проверихме в охранителната компания. Алармата не се е включвала.

- Следователно убиецът е проникнал тук преди полунощ. Столът осигурил ли е кетъринг преди или след пиесата?

- Не. Една моя приятелка е била на представлението, защото детето й участвало. Каза ми, че всички си тръгнали веднага след края.

- Това означава, че убиецът се е възползвал от интервала между края на пиесата и включването на алармената система, за да се скрие тук.

- Защо тогава е пъхнал оръжията на тавана, Еймъс? Защо просто не ги е взел във фризера?

- Предполагаш, че е дошъл с тях, когато е влязъл в стола? Ами ако ги е донесъл по друго време и ги е скрил? Тогава не би могъл да ги остави във фризера. Все някой щеше да ги види. Таванът е идеален за целта. Ако наистина ги е скрил там.

Тя решително поклати глава.

- Защо не е направил всичко наведнъж? По-трудно е да се промъква два пъти. Тогава рискът някой да го види се увеличава.

- Съгласен съм. Но ако наистина е станало така, трябва да има някакво обяснение. Този тип действа изключително обмислено и методично.

- Виждам - отвърна Ланкастър.

Декър продължи да разсъждава на глас, сякаш говореше на себе си:

- Първо оръжията и дрехите. После самият стрелец. Може да е дошъл за пиесата заедно с всички останали. Или да се е престорил, че идва за нея. Училищният салон е от другата страна на главния коридор. Влизаш от централния вход и завиваш наляво. А той може да е завил надясно и да е тръгнал към стола. Прекарал е нощта тук и се е развилнял на сутринта. Трябва да проверите дали гостите онази вечер не са видели някой непознат. Помълча и добави: - Но се сблъскваме със същия проблем.

- Кой? - попита Ланкастър, след което изплю дъвката си в хартиена кърпичка, хвърли я в кошчето и лапна нова.

- Ако е вярна теорията ви, че Деби Уотсън е първата жертва, това означава, че убиецът е трябвало да тръгне по коридора между стола и библиотеката, да завие надясно по главния коридор, да мине покрай доста класни стаи и да рискува да се натъкне на някого, за да убие първо нея и после учителя по физическо Креймър. След което да тръгне по обратния път и да започне да избива учениците, докато върви към предната част на сградата. - Декър я изгледа скептично. - Не ми се струва логично. Защо не е започнал да стреля още с излизането си от стола, докато върви към задната част? При това положение Уотсън щеше да е сред последните жертви, а не първата.