Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Бях там - отвърна Милър. - От шест и половина сутринта. Сега съм тук. Когато приключим, Ланкастър ще се върне в гимназията, а аз ще разположа дебелия си задник зад бюрото и ще се заема с решаването на въпроси, с които не искам да се заемам.

- Това не отговаря на въпроса ми защо си тук — настоя Декър.

- Така е, не отговаря.

Декър не откъсваше поглед от Милър и накрая каза:

- Не съм въоръжен. Минах през детектора на входа. Не мога да го застрелям.

- И през ум не ми е минало - промърмори Милър, докато оправяше някаква гънка на униформата си. -Случаят обаче е важен, затова съм тук.

- Успяхте ли да разкриете самоличността на Леополд? Служил ли е във флота?

- Изпратихме отпечатъците му на ФБР. Няма съвпадение.

- Пред мен каза, че е служил във флота - продължи Декър. - Има и татуировка. Възможно е да не е служил в нашия флот.

- Чужденец? - предположи Милър. - Възможно е.

- Смяташ ли, че Себастиан Леополд е истинското му име? - попита Ланкастър.

- Доскоро не смятах, но сега не съм толкова сигурен - призна Декър.

- В такъв случай можем да помолим Бюрото да отправи международно запитване - каза Милър. - Те ще извършат проверката в чуждите бази данни по-бързо от нас.

Точно в десет часа вратата, която водеше към кабинетите на съдиите, се отвори и приставът, внушителен мъж с щръкнали нагоре мустаци, влезе в съдебната зала. Нареди им да станат и четиримата се подчиниха.

Декър чу другата врата да проскърцва и когато се извърна, видя млада жена да сяда отзад. Държеше бележник в едната си ръка и малък цифров диктофон в другата.

Пресата. Или по-точно, един неин представител. Сигурно е начинаеща репортерка, каза си Декър. По-опитните отразяват трагедията в „Мансфийлд“. Потърси името й в огромния куп информация, складиран в главата му, и го откри.

Алекс Джеймисън .

Жената, която му бе позвънила да го пита за Леополд. Тя работеше за „Нюз Лийдър“. Беше й затворил телефона. Обърна се, преди да го забележи.

Тъкмо в този момент съдия Крисчън Абернати влезе в съдебната зала, облечен в черната си тога. Беше доста възрастен и немощен, носеше очила, а оредялата му бяла коса приличаше на валма памук, залепени върху розова восъчна хартия. Полицаите от управлението приемаха залози кога съдия Абернати ще изохка на стола си и ще се свлече на мраморния под. Декър си спомни, че съдията не обичаше да облекчава работата на полицията и да раздава присъди с лека ръка, но може би това бе правилно.

Абернати седна и те го последваха.

Вратата вдясно се отвори. Декър знаеше, че тя води към стаичката на обвиняемите.

На прага застана Себастиан Леополд, облечен в оранжев гащеризон. Ръцете и краката му бяха оковани в белезници, а от двете му страни стояха яки полицаи. Веригите подрънкваха при всяка крачка на арестанта. Той огледа просторната съдебна зала с висок таван, сякаш не осъзнаваше напълно къде се намира и защо се е озовал тук.

Надзирателите го съпроводиха до масата на защитата, макар че тя бе празна.

Декър се наведе към Милър.

- Служебен защитник?

Милър поклати глава и прошепна:

- Очевидно не. - Не изглеждаше доволен от констатацията си. Никак даже.

Униформените свалиха белезниците на арестанта и отстъпиха към стената.

Приставът стана, взе един лист, обяви делото и прочете обвиненията, които грозяха Леополд. После се отдръпна назад с машиналното движение на кукувичка, която се прибира зад вратичката на стенен часовник.

Абернати намести очилата си и погледна представителката на прокуратурата.

- Госпожо Линч?

Тя се надигна, оправи маншетите на блузата си и започна:

- Ваша чест, господин Леополд е обвинен в извършването на три предумишлени убийства. Той няма постоянен адрес и никакви връзки с местната общност. Убедени сме, че предвид тези сериозни обвинения не бива да се допуска излизането му на свобода под гаранция и настояваме да остане в ареста до началото на процеса.

Добре, каза си Декър, това можеше да се очаква. Прокуратурата нямаше намерение да пусне обвиняемия на свобода.

Абернати изгледа Леополд от високото си място и отново се обърна към Линч.

- Къде е адвокатът на господин Леополд?

Линч се покашля и отговори:

- Той не беше в състояние да си наеме адвокат, в резултат на което му бе назначен служебен защитник. Но господин Леополд се отказа от услугите му. При това неведнъж, ако трябва да бъда точна.

Абернати попита:

- Господин Леополд, разбирате ли обвиненията, които ви бяха прочетени?