Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Матрака отдавна го нямаше в спалнята. Веществено доказателство. В момента се намираше в склада на полицейското управление на Бърлингтън. И можеше да остане там безкрайно дълго.

Въпреки това той съвсем ясно виждаше стъпалото над леглото. Прекоси спалнята, сведе поглед и видя неоновосинята Каси на пода. Цялата бе синя с едно изключение - огнестрелната рана на челото. Дори в промененото съзнание на Декър раната завинаги щеше да остане черна и обгорена.

Обърна се и излезе от стаята. Погледна в банята, където бе открил детето си; коланът от хавлията бе придържал мъртвото телце да не рухне на земята.

Леополд не бе дал никакво обяснение за това. Просто го бил направил. Нямал представа защо. Така бил решил. Това бяха думи на човек, чиято самоличност никой не успяваше да разкрие. Човек, който искаше да се признае за виновен и да умре.

Декър погледна мястото, където бе седял с кръстосани крака и пистолет, първо пъхнат в устата, а после опрян в слепоочието. Пред мъртвата си дъщеря. Предполагаше, че е искал да я придружи в смъртта. Но не бе натиснал спусъка. Ченгетата бяха дошли, бяха го познали и разубедили. Цяло чудо, че не го бяха застреляли. Може би щеше да е по-добре, ако бяха.

Обърна се и тръгна по коридора към следващата врата.

Стаята на Моли. Бе влизал в нея само няколко пъти, след като я опразни.

Някакъв шум отвътре го накара да спре. Ръката му замръзна над дръжката. Огледа се. Бе оставил пистолета в хотелската стая заради посещението си в съдебната палата. Ослуша се и напрежението му отслабна. Това не бяха човешки стъпки.

Тихо шумолене, дращене на нокти.

Отвори вратата тъкмо навреме, за да види как един плъх се скрива в дупка в стената.

Спомняше си разположението на мебелите, мястото на всяка плюшена играчка, мястото на всяка книга, защото Моли много обичаше да чете.

Декър се канеше да излезе от стаята, но изведнъж застина на място. Тук имаше нещо, което безупречната му памет не бе регистрирала досега, и то неслучайно. Защото то не беше тук при последното му посещение.

Надпис на стената с червени печатни букви.

Толкова си приличаме, Еймъс. Толкова много. Като братя сме. Имаш ли брат? Разбира се, че нямаш. Проверих. Сестри, да, но не и брат. Мога ли да бъда твоят брат? И двамата сега си нямаме никого. Нуждаем се един от друг .

Прочете надписа три пъти. Опитваше се да проникне отвъд думите и да открие автора. Но колкото повече се взираше в буквите, толкова по-неспокоен ставаше. Убиецът бе идвал тук. Бе дошъл, за да напише това съобщение, предназначено за него. Не ставаше въпрос за измислено спречкване в магазина. Това бе прекалено лично.

Декър наистина нямаше брат. Но имаше две сестри, които отдавна бяха напуснали града. Едната живееше в Калифорния със съпруга си, който бе военен, и четирите им деца. Другата се бе преместила в Аляска, нямаше деца, но се радваше на живота в компанията на съпруга си, важна клечка в петролодобивната индустрия. И двете бяха дошли за погребението, след което се бяха върнали по домовете си. Оттогава не бе разговарял с тях. Вината бе негова. Те неведнъж бяха правили опити, но той ги бе отблъснал.

Който и да бе написал това, бе проучил миналото му. Сестри . Изведнъж се притесни за тях.

Извади бавно телефона от джоба си и им изпрати есемес. Започна да чака, да чака, да чака... Телефонът изпиука. Сестра му в Калифорния бе добре и се радваше, че й пише.

Две минути по-късно не бе помръднал от мястото си. В Аляска бе доста рано. Може би не се бе събудила...

Ново писукане. Сестра му във Феърбанкс му бе отговорила. Беше добре. Молеше го да й се обади, когато има възможност.

Набра друг номер и зачака.

- Ланкастър - прозвуча гласът на бившата му партньорка.

- Мери, трябва да видиш нещо - каза Декър. - И то веднага.

Ланкастър дойде. А после и капитан Милър. И полицаите. И криминолозите с цялото си оборудване. Сякаш онази кошмарна нощ се повтаряше с тази разлика, че сега той не се взираше в мъртвата си дъщеря с пистолет, опрян в главата.

Съобщението бе написано с червен флумастер. Мастилото бе изсъхнало почти мигновено, а това означаваше, че специалистите не могат да определят колко време е престояло на стената. С други думи, Леополд оставаше заподозрян. Той бе зад решетките едва от предишния ден.

Милър се поинтересува откъде убиецът е знаел, че Декър ще се върне в къщата, ще влезе в тази стая и ще види посланието.

- Идвал съм тук и преди - призна Декър.