Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- А ти?

Били се ухили.

- Не знам нищо за това място. Бачкам да изкарам малко мангизи за бира през уикендите. Пък и никоя мадама не те поглежда, ако си с празни джобове - рече той и се върна при парцала и кофата.

- Съжалявам, че не успяхме да ви помогнем - каза жената.

- Не се притеснявайте - отвърна Декър. - Благодаря.

Обърна се и си тръгна. Телефонът му иззвъня и той го извади от джоба си. Беше Ланкастър. Прибра го, без да отговори.

Последва ново позвъняване. Бившата му партньорка упорстваше. Той въздъхна и включи телефона.

- Да?

- Еймъс?

Декър мигом се напрегна. Ланкастър звучеше така, сякаш е на ръба на истерията. А това не беше типично за нея.

- Какво има, Мери? Нали не е нова стрелба?

От самото начало се бе опасявал от това. Начинът, по който бе протекло нападението над „Мансфийлд“, го навеждаше на мисълта, че убиецът...

- Не - отвърна тя, останала без дъх. - Не, но има нещо... нещо...

- Къде си? - прекъсна я той.

- В „Мансфийлд“.

- С гимназията ли е свързано? Открила си нещо?

- Еймъс! - извика тя. - Остави ме да довърша, за бога!

Декър замълча и зачака. Имаше чувството, че чува как бие сърцето й.

- Извършихме балистична експертиза на пистолета, използван в „Мансфийлд“.

- И какво...

- Открихме съвпадение - прекъсна го тя.

Декър стисна телефона.

- Съвпадение? С какво?

- С пистолета, с който е била убита жена ти.

Четирийсет и пети калибър.

Полуоблечен, с кух връх.

Жестоко ефикасен боеприпас. Не беше точно „дум-дум“, наречен на името на индийски град. Там някакъв британски офицер изобретил куршум, който при контакт с тялото се разпръсква на частици и нанася огромни поражения.

Иновациите невинаги бяха добри за хората.

Четирийсет и пет калибровият патрон с полуоблечен куршум с кух връх бе пронизал челото на Каси и се бе забил дълбоко в мозъка й. Патоанатомите го бяха извадили по време на аутопсията и го бяха запазили като веществено доказателство в разследването на убийството. Куршумът бе запазил формата си сравнително добре, а също и драскотините и белезите, характерни за оръжието, от което бе изстрелян. Така въпросното оръжие можеше да бъде идентифицирано. Вярно, не разполагаха със самия пистолет, а с нещо друго.

Сега знаеха, че същият пистолет, с който бе застреляна Каси Декър, е причинил смъртта на половината от жертвите в „Мансфийлд“. Другата половина бяха загинали от бруталната мощ на пушката. Съдебният лекар бе извадил куршума от тялото на Креймър, учителя по физическо, и както изискваше обичайната процедура, го бе проверил в базата данни на полицейското управление. И веднага бе открил съвпадението.

Поради значимостта на откритието агентите на ФБР бяха извършили собствен анализ на куршума и бяха стигнали до същия извод.

Същото оръжие. Балистиката не лъже. Следите от нарезиге на цевта по куршумите са уникални като пръстови отпечатъци. А имаше и още нещо. Бяха взели гилзата, открита в спалнята на Декър, и я бяха сравнили с няколко от гилзите, намерени в училището. Следите, които дъното на затвора, жилото на ударника и изхвъргачът оставяха върху тях, също бяха уникални. Тези следи върху гилзите също бяха съвпаднали по всички най-важни параметри.

Смъртта на семейството на Декър и касапницата в „Мансфийлд“ се оказваха свързани.

Декър стоеше пред потъналото в мрак училище, загърнат в палтото си, а дъждът се стичаше по косата и широките му рамене. Разследването бе преодоляло огромното колкото между двата океански бряга разстояние и се бе прехвърлило от гимназията „Мансфийлд“ до дома му, който се намираше на най-обикновена тиха улица. Никога не му бе хрумвало, че между двете престъпления има някаква връзка. А сега не можеше да мисли за нищо друго.

Имаше вероятност убийците да са различни. За времето, изминало от стрелбата в дома му, пистолетът можеше да се е изгубил, да е бил откраднат или продаден от първия убиец. Често пъти различни извършители използваха едно и също оръжие при различни престъпления. Декър обаче вярваше, че стрелецът и в двата случая е един и същ. Окажеше ли се прав, това изключваше Леополд от кръга на заподозрените. Следователно Леополд лъжеше. Въпреки това оставаше възможността да е научил подробности около случая „Декър“ от истинския убиец. А това означаваше, че засега Леополд е единствената му надежда да открие човека, ликвидирал семейството му.

Въпреки оставения сравнително скоро надпис на стената в спалнята нямаше никакво развитие по случая. Студено досие, както се казваше на полицейски жаргон. За сметка на това случаят „Мансфийлд“ бе горещ като жарава. И той щеше да насочи вниманието си към него. Към него и към Себастиан Леополд. Ако Леополд знаеше кой е избил семейството му, вероятно знаеше и кой стои зад трагедията в „Мансфийлд“.