Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Навремето това бе училището, в което учеха децата на офицерите и войниците от съседната армейска база. Тя бе един от най-големите работодатели в Бърлингтън и необходимостта да се обслужват хилядите войници в нея бе довела до икономически бум в района. Но когато Пентагонът започна да прави съкращения, базата в Бърлингтън бе сред първите, които генералите затвориха.

Изоставените казарми се намираха на стотина метра от училището, скрити зад висока метална ограда и гъста растителност, превземаща тяхната територия. Икономиката на Бърлингтън не успя да се възстанови от удара, който й нанесе закриването на базата, а последвалата икономическа криза бе поредният пирон в ковчега на града.

Днес „Мансфийлд“, подобно на много други училища в страната, разполагаше с крайно недостатъчен бюджет, в резултат на което сградата бе занемарена, учителите не се задържаха дълго, а учениците не спазваха никаква дисциплина и масово употребяваха алкохол и наркотици. Броят на гимназистите бе два пъти по-малък, отколкото в добрите години, а успехът им на изпитите се влошаваше все повече.

Навремето Бърлингтън бе процъфтяващ промишлен град дори и без военната база, подобно на хиляди други, осеяли вътрешността на страната. Тези градове произвеждаха всичко, от което Америка и останалият свят се нуждаеха. Сега, след като цялото производство бе изнесено в чужбина, Бърлингтън можеше да произвежда единствено бедност и мизерия. В града имаше две големи вериги магазини за хранителни стоки. По наблюдения на Декър двата най-купувани хранителни продукта бяха еднокилограмови пакети макарони със сос на прах и големи бутилки оранжада. Закусвалните за бързо хранене също се справяха отлично със задачата си да превърнат млади и стари в затлъстели до невъзможност създания, предразположени към диабет, рак, инсулт и сърдечни заболявания. Беше се убедил в това от собствен опит.

Малцината богаташи в Бърлингтън живееха зад високи огради в западната част на града. Всички останали живееха в трите други посоки на компаса. А бездомниците живееха на улицата в картонени колиби.

Като мен .

Преди двайсет и пет години Декър също бе учил в гимназията „Мансфийлд“. Част от трофеите, върху които бе гравирано името му, продължаваха да стоят в заключената с катинарче витрина във физкултурния салон. Той бе ненадминат атлет, който се представяше отлично в три различни спорта. Просто бе по-едър, по-силен, по-бърз от всички останали. Харесваха го и излизаше с най-красивите момичета, дори преспа с някои от тях. Справяше се добре и в класната стая и всички бяха убедени, че го очаква бляскава кариера на професионален спортист.

Но явно бяха сгрешили.

В колежа се оказа добър, но не и изключителен футболист. А после фунията се стесни още повече. Накрая все пак успя да влезе в „Кливланд Браунс“, след като се скъса от тренировки. Подложи тялото си на безумни натоварвания, които несъмнено щяха да се отразят на здравето му след четирийсетата му година. Беше последният, включен в отбора. Огромните усилия му осигуриха кариера, продължила до първия му мач от редовния сезон. Мач, който увреди мозъка му за цял живот.

От това премеждие излезе и нещо хубаво. По време на рехабилитацията, свързана с „другите“ му контузии, бе срещнал Каси. Оказа се, че сблъсъкът е увредил не само мозъка му. Когато Дуейн Льокроа се стовари върху него, двете бутонки на Декър бяха здраво забити в тревата, в резултат на което си счупи дясната бедрена кост, скъса предна кръстна връзка на лявото си коляно и задна на дясното. Пълен комплект контузии, както му бе казал хирургът.

Каси бе новоизлюпен физиотерапевт, на чиито грижи бе поверено възстановяването на Декър. А той положи огромни усилия да си върне формата. Кракът и коленете му оздравяха. Но мозъкът му си остана в същото положение. Каси бе до него на всеки етап от възстановяването му, повдигаше духа му, когато бе необходимо, и го укоряваше, когато думите на подкрепа не успяваха да го мотивират.

За това време двамата се влюбиха толкова силно, колкото не бе предполагал, че е възможно. След като напусна института край Чикаго, където изучаваха хора с невероятни умствени способности, той и Каси се сгодиха, после се ожениха и заживяха в родния му град.

Често бе мислил с какво ще се захване в бъдеще и бе взел категорично решение да постъпи в полицейската академия. Следването в нея се оказа фасулска работа благодарение на подобрената му, практически феноменална памет. Физическите му способности, макар и намалели след контузиите, превъзхождаха възможностите на повече му състуденти. Завърши с лекота, положи клетва и получи значка и пистолет. Девет години по-късно бе повишен в полицейски инспектор. В продължение на почти десет години разследваше тежки престъпления, извършени срещу порядъчните граждани на Бърлингтън, като повечето от тях бяха дело на местни престъпници и много рядко на пришълци от други градове и щати.