Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Двамата с Мери бяхте чудесен екип. Жалко!

- Жалко за всичко, нали?

Милър смачка празната хартиена чашка.

- За какво си говорихте с Леополд?

- Водих си записки. Искаш ли да ги видиш?

Милър разхлаби вратовръзката си.

- По-добре ми разкажи.

- Той е странен тип.

- Много странен, бих казал, след като е убил хладнокръвно трима души.

- Разполага с определена информация за престъплението, но не знае нищо, което да не може да научи от вестниците. Или...

- Или какво? - попита бързо Милър, без да откъсва сините си очи от лицето на Декър.

- Или я е получил от някой, който знае повече подробности.

- Като от човека, който го е извършил? Или от хората, които са го извършили?

- Мислиш ли, че Леополд е убиецът?

- Не знам какво да мисля. Знам само, че се е появил в полицията тази сутрин и е направил самопризнания. Какво друго?

- Бил е във флота - отвърна Декър. - Забелязах татуировката му и го принудих да си признае. Вероятно Себастиан не е истинското му име. Една проверка в Министерството на отбраната би трябвало да разкрие самоличността му. Има бучка на врата. Изглежда, че не му причинява болка. Но е възможно да е тумор. Обърка някои важни подробности от местопрестъплението.

- Например?

- Например не успя да си спомни от коя страна на коридора се намира първата спалня, в която е влязъл. Предположих, че е отляво, и той се съгласи. А тя всъщност е отдясно. Вероятно е незначителна подробност, но след това каза, че е застрелял Каси, докато е спяла. После се поправи, че го направил, след като се събудила. Раната беше контактна. Нямам представа как би могъл да стреля от упор в челото й, ако е била будна и е крещяла и със сигурност би оказала съпротива. Тя лежеше на пода. Мисля, че Леополд си спомни това и промени разказа си. Но не спомена какво друго е направил с нея.

Милър кимна. Очевидно знаеше какво има предвид Декър.

- Продължавай.

- Изглежда смахнат, но не чак толкова. Ту се отнася някъде, ту се връща към реалността. Не мисля, че паметта му е добра. Освен това е наркоман. Следите от игли по ръката му са скорошни.

- Продължавай.

Декър вече бе решил да не споделя всичко, което бе научил или предположил. Инстинктът му подсказа да премълчи някои неща, докато не види как ще се развие ситуацията.

- Каза, че съм го засегнал по някакъв начин в кварталния „Севън-Илевън“. Не каза дали е работил там или не. Очевидно е заявил същото и пред вашите хора. „Севън-Илевън“? Там ходех само с кола. Никога пеша. А той няма кола. Но каза, че ме е проследил до дома ми. Как го е направил? Освен това никога не съм го виждал. Щях да запомня, ако някой е имал проблем с мен.

Милър се замисли върху думите му, докато опипваше възела на вратовръзката си.

- А ти никога не забравяш нищо, нали така?

Декър не бе споделял с никого за случилото се след онази контузия. Когато му поставиха диагноза, го изпратиха в изследователски център край Чикаго за допълнителни прегледи. Прекара месеци в срещи с хора със сходни способности, мъже и жени. Бяха участвали в общи сеанси. Някои се бяха приспособили по-добре. Но други изпитваха сериозни проблеми да приемат това, в което се бяха превърнали. Доколкото знаеше, той единствен не се бе родил с необикновената си способност, а я бе придобил впоследствие. Останалите в групата живееха по-отдавна в това състояние, което бе и хубаво, и лошо, предположи Декър.

- Всеки забравя нещо - отвърна той.

- Знаеш ли, че те проверих? Казвал ли съм ти го?

Декър поклати глава.

- Знаех, че си футболист. Гледах те по телевизията.

- Имаш предвид в Ютюб?

- Не, имам предвид, че гледах онзи мач, в който те контузиха. Беше най-жестокият удар, който съм виждал някога. Нямам представа как оцеля, Еймъс, наистина нямам.

- И защо си гледал мача?

- Ти беше страхотен играч в гимназиалния отбор. Най-добрият куотърбек, който сме имали в нашата гимназия, и страхотен лайнбекър. Много бърз за размерите си. Беше добър и в колежа. Доколкото знам, ти единствен от нашия скромен град си стигнал до Националната футболна лига. Да, гледах мача по телевизията. Ако имах възможност, щях дори да отида на стадиона.

- Добре, радвам се, че си го гледал, тъй като това си остана единственият ми мач в лигата.

Милър продължи:

- Проверих успеха ти в полицейската академия. Както и резултатите ти от изпита за инспектор.

- Защо?

- Защото ми беше интересно, Еймъс. Не си мисли, че управлението не е забелязало добрата ти работа като полицай и инспектор. У теб имаше нещо, което липсваше у останалите.