Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Да! Отляво!

- И?

- И... влязох. Тя беше в банята... не, беше на леглото. Точно така, на леглото. Беше по нощница. Доста прозрачна. Мацката изглеждаше добре.

Декър стисна здраво ръба на стола си и продължи да се взира в Леополд. Съпругата му не бе изнасилена. Аутопсията го бе потвърдила. Но имаше друго нещо.

- Лампата е светила, значи? - попита Декър.

- Какво?

- Казахте, че нощницата й е била прозрачна. Щом сте забелязали това, значи лампата е била включена.

Леополд се поколеба.

- Не, май не беше.

- А после какво?

- Надвесих се над нея.

- Докато тя лежеше на леглото?

Леополд го изгледа сърдито.

- По дяволите, човече, защо не ме оставиш да ти разкажа как беше?

- Извинете, продължавайте.

- Носех пистолет. Опрях го в челото и я застрелях.

- Какъв пистолет?

Отговорът не закъсня.

- Четирийсет и пети калибър. „Смит и Уесън“.

- Как се снабдихте с него?

- Откраднах го от един човек.

- Имали си име?

Леополд само сви рамене.

- Продължете.

На горния етаж започнаха да се отварят врати, чу се тропот на крака. Явно част от полицаите се бяха върнали от гимназията.

- Застрелях я. Не, чакай малко! Тя се събуди! Сега се сещам! Седна в леглото и се опита да извика. Точно така! Тогава я застрелях! После кучката падна от леглото.

- На пода? Цялото й тяло?

Леополд го изгледа предпазливо.

- Може част от него да е останало горе. Ръка, крак или нещо подобно.

- А после?

Това бе ключов момент. Тази подробност не бе стигнала до пресата. Раната в главата не бе единствената. Аутопсията бе разкрила останалото.

Тя не бе изнасилена. Гениталиите й обаче бяха на пихтия.

- Знаех, че има дъщеря. Тръгнах по коридора към стаята й. Тя спеше.

- Приключихте с жената, така ли? Не й направихте нищо друго?

Леополд го зяпна.

- Нали ти казах? Застрелях я! Умря! Край!

- Добре.

- После тръгнах по коридора към момичето.

- Един момент, изстрелът не я ли събуди?

Леополд се замисли за миг.

- Не, не мисля. Тя спеше.

- Какво стана после?

- Измъкнах я от леглото.

- Защо?

- Просто го направих. Не разсъждавах съвсем ясно. Заведох я в банята.

- Отново: защо? Не сте разсъждавали съвсем ясно?

- Точно така. Може да ми се е приискало да се изпикая, а не съм искал тя да се измъкне.

- Изпикахте ли се?

- Не си спомням.

- Тя не изпищя ли, когато ви видя?

-Не. Мисля, че беше уплашена. А и... казах й да мълчи.

- После?

- После я удуших. Хванах врата й с две ръце и стиснах здраво...

Декър вдигна ръка, за да го спре. Извърна поглед за миг, заслепен от най-блестящото синьо. Цветът бе толкова ярък, че се опасяваше да не изгуби съзнание. Имаше чувството, че се дави в сапфиреносиньо море.

- Ей, човече, добре ли? - попита Леополд с искрена загриженост.

Челото на Декър бе покрито със ситни капчици пот. Той го изтри бавно и каза:

- Добре, убили сте я, а после?

Леополд се поколеба.

Декър попита:

- Направихте ли нещо с тялото? С дрехите?

Леополд щракна с пръсти.

- Точно така! - каза той и лицето му грейна като на дете, което току-що е решило трудна задача по математика. - Сложих я на тоалетната и я завързах с колана на...

- С колана на хавлията? - подсказа му Декър.

- Да, вързах я за казанчето с колана на хавлията.

- Защо?

Леополд го зяпна.

- Защото... защото това ми хрумна тогава.

- Как излязохте?

- По същия начин, както влязох.

- Имахте ли кола?

- Не, нали ти казах, че дойдох пеша!

- Видя ли ви някой?

- Нямам представа.

- Какво направихте с пистолета?

- Изхвърлих го в боклука.

- Къде?

-Не помня.

- А с ножа?

Леополд сви рамене.

- И него изхвърлих.

- Споделихте ли с някого какво сте направили? - попита Декър.

- Не и до този момент.

- А защо решихте да си признаете точно сега?

Леополд отново сви рамене.

- Ще ме изпържат ли на електрически стол?

- Първо ще ви поставят смъртоносна инжекция. Пърженето е след това.

- А?

- В ада.

- А, да - засмя се Леополд, който явно бе решил, че адвокатът се шегува. - Добър майтап!

- Защо решихте да си признаете точно сега? - попита отново Декър.

- Сега ми хрумна. Нямах какво друго да правя.

Декър погледна бучката на врата на Леополд.

- Каква е тази бучка? Да не сте болен от нещо?

Леополд вдигна ръка и я докосна внимателно.

- Нищо особено.

- Ходили ли сте на преглед?

Леополд изсумтя.

- Да. Отидох до клиниката „Мейо“ с частния си самолет. И платих в брой.

Сарказъм. Интересно.

- След като сте служили във флота, би трябвало да имате здравна осигуровка.