Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Погледна ламинираната карта, закачена на колана й.

САЛИ БРИМЪР

ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Трябва да бе постъпила след напускането му. Днес той имаше страхотен късмет.

Поднеси и перфектната лъжа, Еймъс. Можеш да го направиш. Трябва да го направиш. Всяка дума има значение. Защото това ще рефлектира върху теб. Всяка дума... Действай!

Декър се изправи и протегна ръка.

- Да, госпожице Бримър?

Здрависаха се. Дланта й се изгуби в неговата и той се надяваше младата жена да не възприеме потната му кожа като свидетелство за неискреност.

- Разбрах, че искате да се срещнете със Себастиан Леополд - каза тя.

- Точно така. Разбрах, че се нуждае от адвокат.

- И кой ви го каза?

Декър потисна чувството на безпокойство, надигнало се в гърдите му, превъртя набързо видеорекордера в главата си, формулира отговора и побърза да изрече думите.

- Имам позната в „Нюз Лийдър“, Алекс Джеймисън. Познавате ли я?

-Да. Тя е добра. Нищо чудно, че е научила. А вие сте адвокат?

Той й връчи визитна картичка с адрес в другия край на града, където действително имаше една адвокатска кантора.

Тя я погледна и му я върна.

- В момента ситуацията е извънредна - каза Сали Бримър.

- Разбрах. Пит Рурк ми каза, преди да отиде в училището. Внукът му учи там. Дано да не е пострадал.

- Значи познавате Пит?

- От доста време, госпожице Бримър.

Тя въздъхна и се огледа.

- Всъщност аз не съм човекът, който би могъл да вземе подобно решение...

- Мога да дойда по-късно. - Но преди младата жена да реагира на предложението му, той добави: - Леополд обаче трябва да получи обвинение в рамките на четирийсет и осем часа след задържането, в противен случай ще бъде освободен. Съмнявам се, че някой тук иска това.

- Не, никой не го иска. Просто...

Подходящите думи изникнаха сами в съзнанието му. Все едно четеше от разтворена книга.

- А повдигането на обвинение без присъствието на адвокат или пък в присъствието на зле подготвен адвокат може да създаде проблем, който да се отрази неблагоприятно на полицейското управление. Знам, че не желаете това да се случи. Никой порядъчен гражданин не би го желал.

Тя закима, преди Декър да довърши речта си.

- И ви трябват само няколко минути?

- Не повече - отвърна той.

Бримър се поколеба; Декър можеше да прочете нерешителността в погледа й.

Младата служителка не искаше да има нищо общо с това, но се чувстваше притисната в ъгъла и трябваше да вземе решение.

Колкото повече задълбочаваше лъжата Декър, толкова по-неспокоен започваше да се чувства. Пое дълбоко дъх, преглътна жлъчката, насъбрала се в гърлото му, и каза:

- Само няколко минути. После ще си тръгна. А той няма да има повод да се оплаче впоследствие.

Декър наистина вярваше в думите си.

- Знаете ли за какво е задържан? - попита тя.

- Да, знам, и то доста добре. Но независимо от ужасните престъпления, в които е заподозрян, Себастиан Леополд има право на адвокат. И ако го признаят за виновен, ще могат да го екзекутират без нито едно оплакване от действията на полицията. Това ви го гарантирам.

Истината ще те направи свободен, Еймъс .

Колебанието й отстъпи място на облекчение.

- Добре, последвайте ме.

И Еймъс Декър я последва.

Двамата завиха зад ъгъла и тръгнаха към мястото, където държаха Леополд като плъх в клетка, поне според представите на Декър. Видя го най-сетне. Това обаче не бе достатъчно.

Сали Бримър погледна първо Декър, после Леополд.

- Ето го. Мога да ви отпусна петнайсет минути. Най-много!

- Това ми е достатъчно - отвърна Декър.

В коридора имаше непознат за него надзирател. Като полицейски инспектор в продължение на десет години сравнително рядко бе общувал с униформените в ареста.

- Отворете, моля - обърна се Бримър към надзирателя.

Мъжът отключи вратата, Декър влезе в килията и се озова лице в лице с арестанта, който бе приклекнал като котка върху твърдия нар.

Бримър каза:

- Петнайсет минути, нали?

Декър кимна, но не я погледна. Токчетата й затракаха по коридора. Той изчака надзирателят да се върне зад бюрото си в другия край на коридора, преди да пристъпи напред и да насочи цялото си внимание към арестанта.

Себастиан Леополд се оказа по-дребен, отколкото си го бе представял по описанието на Ланкастър.

А може би аз съм наедрял.

Бяха го облекли в оранжев гащеризон. Ръцете и краката му бяха оковани в белезници, а краят на веригата около кръста му бе занитен в стената. Жалко, защото иначе можеше да нападне Декър, който да го убие при самоотбрана.