Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Леополд извърна глава към него и той се напрегна в очакване да бъде разпознат, но не забеляза никаква реакция. Странно, след като този тип твърдеше, че Декър го е вбесил до такава степен, та да си отмъсти, избивайки цялото му семейство.

Очите на арестанта бяха кръвясали, а зениците му бяха разширени. Декър предположи, че ченгетата са му направили тест за наркотици, накарали са го да пикае в бутилка, взели са му слюнка за ДНК тест и са му дали да духне в дрегер за алкохол. Гащеризонът бе с къси ръкави и оставяше открити ръцете на Леополд. На дясната бяха татуирани два делфина. Интересно.

Забеляза и дупчици от спринцовка. Изглеждаха сравнително нови. Зачуди се дали този тип не се е дрогирал, преди да се появи тук и да признае, че е извършил три убийства. Да, определено бе имал нужда да събере повече кураж, за да направи подобно признание.

Един от пръстите на лявата ръка на Леополд бе отрязан до първата става. На лицето му имаше белег. Носът му бе чупен и зараснал поне с десетина градуса наляво. Дланите му бяха покрити с мазоли, а ръцете му изглеждаха доста яки. Човек на физическия труд.

Това ли са ръцете, които ми отнеха Моли?

- Господин Леополд? - каза той.

Арестантът се взря в него, но сякаш не го виждаше. Продължаваше да не го разпознава. След като се изми, подстрига и обръсна, Декър заприлича повече на себе си преди седемнайсет месеца, когато уж бе засегнал по някакъв начин Леополд в „Севън-Илевън“.

Впери поглед в лицето на арестанта и отново включи видеорекордера в главата си. Върна се назад до деня, в който би трябвало да се е сблъскал с този тип.

Датата грейна толкова ярко, сякаш бе изписана върху обратната страна на очните му ябълки. Месец преди убийствата, така бе казала Ланкастър. Декър провери и предходната седмица, провери и следващата, за да бъде сигурен. Прегледа кадрите час по час, сетне минута по минута. Във въпросния отрязък от време бе посещавал едва три пъти магазина на „Севън-Илевън“.

А Себастиан Леополд просто не бе там.

Декър изключи записа и седна на стола, завинтен към стената.

- Господин Леополд - започна той с тих глас. - Познавате ли ме?

Арестантът сякаш го слушаше, но не го чуваше.

- Познавате ли ме?

Леополд поклати глава. Размахваше ръце пред тялото си по странен начин. Декър проследи повтарящите се еднакви движения.

- Имате нужда от адвокат - каза той и потупа куфарчето си.

Ръцете на Леополд застинаха във въздуха и той кимна.

Декър извади бележник и химикалка.

- Можете ли да ми разкажете какво се случи онази нощ?

- Защо?

В гласа на Леополд прозвуча предпазливост, което леко изненада Декър. Бе разпитвал много заподозрени. Голяма част от тях бяха изключително глупави и бяха извършили престъпления поради по-глупави и от самите тях причини. Някои обаче бяха доста по-умни, отколкото им личеше на пръв поглед. Нищо чудно Леополд да спадаше към тази категория.

- Имате нужда от адвокат. Признали сте три убийства.

- Виновен съм. Аз го направих.

- Въпреки това ще ви трябва адвокат.

- Защо?

- Така функционира правосъдието. За целта трябва да науча фактите.

- Ще ме екзекутират.

Изрече го като дете, което си признава беля и очаква наказание. Предпазливият арестант се бе превърнал в малко момче. Декър се зачуди дали тази трансформация не се дължи на наркотиците, които превръщат мисловния процес в брауново движение.

- Това ли искате?

- Не и ако зависи от мен.

- Прав сте. Зависи най-вече от съдията и съдебните заседатели. Но също и от вас. И така, ще ми разкажете ли какво се случи?

Декър погледна часовника си. Бяха изминали четири минути. Всеки момент можеше да влезе някой познат. Завъртя се с гръб към вратата на килията.

- Убих ги - каза лаконично Леополд.

Гледаше в очите Декър, който се опитваше да открие някакъв признак, че арестантът го познава. Как щеше да постъпи, ако забележеше такъв? Щеше ли да го удуши, както той дъщеря му?

Леополд отново размаха ръце. Приличаше на диригент пред невидим оркестър. Декър го наблюдава в продължение на няколко секунди, след което продължи с въпросите.

- И защо го направихте?

- Онзи ме ядоса.

- Кой?

- Онзи тип, който живееше там.

- И как ви ядоса?

- Ами просто ме ядоса.

- С какво по-точно?

- Прояви неуважение към мен.

- Там ли работите? Или бяхте клиент? В „Севън-Илевън“ на „ДеСал“?

Леополд не отговори на въпросите му, а каза:

- Дадох му да се разбере, нали?

- Какво направихте?

- Убих семейството му.