Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- На какво основание?

Милър го изгледа снизходително и изкомандва рязко:

- Бримър!

Видимо притеснената Сали дотича от мястото, където бе застанала - до изкуствен фикус с дебел слой прах по листата.

- Това ли е човекът, госпожице Бримър?

- Без съмнение, сър - отвърна бързо тя, като присви очи и удостои Декър с отровен поглед.

- Благодаря - каза Милър с триумфална нотка. Обърна се към Декър и продължи: - Дошъл си в участъка, докато почти всичките ни хора бяха ангажирани с онзи ужасен инцидент в „Мансфийлд“, възползвал си се от това, представил си се за адвокат и си влязъл в килията на Себастиан Леополд.

- Това е вашата версия - отвърна Декър.

- Това е единствената версия! - възкликна Бримър.

- Не, не е - възрази спокойно Декър.

Милър разпери ръце.

- Кажи ми тогава какво се е случило според теб, Декър. И гледай да прозвучи достоверно!

- Дойдох в участъка и помолих за среща със Себастиан Леополд. Казах, че той има нужда от адвокат. Никога не съм казвал, че аз съм адвокат.

- Но той ми даде визитка! - възмути се Бримър.

Мисълта на Декър вече бе изпреварила тази на опонентите му с шест хода. Все едно играеше шах с начинаещи.

- Дадох ви визитна картичка. Тя обаче е на Харви Уоткинс. Той наистина е член на адвокатската колегия. Работил съм с него като полицейски инспектор.

- Но вие се представихте за самия Уоткинс! - възкликна Бримър.

- Може просто да ви се е сторило така. Не съм ви показвал документ, който да удостоверява, че съм Харви. А вие не поискахте да проверите кой съм. Попитахте дали съм адвокат. Аз не казах „да“, само ви дадох визитната му картичка в случай, че ви потрябва адвокат.

- Казахте, че познавате Пит Рурк - не се предаваше задъханата от отчаяние Бримър.

- Аз наистина познавам Пит. Работил съм с него в продължение на години. Казах ви истината, а това не е престъпление.

- Но вие... вие...

Бримър изгуби дар слово и погледна Милър за помощ. Капитанът обаче не отмести поглед от Декър. Явно го изчакваше да изиграе всичките си карти.

Декър продължи:

- Предполагам, че тъй като бях с костюм и вратовръзка и носех куфарче, сте решили, че съм адвокат. Поисках от вас само да разговарям с Леополд. Отпуснахте ми петнайсет минути. Щом изтекоха, излязох и оставах Леополд в килията му. - Той огледа заобиколилите го полицаи и продължи: - Нямам представа защо е целият този цирк.

Бримър не знаеше какво да каже. Полицаите изглеждаха объркани. Милър изръкопляска, оценил по достойнство изпълнението на Декър, и каза:

- Свободни сте, момчета. - Сетне посочи Бримър. - Ще вземете ли и дамата с вас?

- Капитан Милър... - започна Бримър, но той я прекъсна:

- По-късно, Бримър. Сега просто се прибери с момчетата.

Когато те си тръгнаха, Милър и Декър останаха сами, вперили погледи един в друг.

- Можем ли да поговорим? - попита капитанът.

- Трябва да се концентрираш върху „Мансфийлд“, Мак. Решиш ли да се върнеш и да ме арестуваш, ще ме завариш тук.

Милър кимна и на устните му заигра многозначителна усмивка, разведрила за миг, но само за миг строгото му изражение.

- Да поседнем за малко. Тук правят ли свястно кафе?

Декър го поведе към масата си в ресторанта. Наля две чаши кафе от каната, оставена до стената, отнесе ги до масата и се настани срещу бившия си шеф.

- Как е в „Мансфийлд“? - попита Декър.

- Катастрофа. Продължаваме да намираме... трупове. Очаквам броят на жертвите да нарасне.

- Как е внукът на Пит?

Милър поклати глава.

- Не знам, Еймъс. Все още не разполагаме с имената на жертвите. Там учат децата на доста колеги. Това е най-голямата гимназия в града.

- А стрелецът?

Милър изскърца със зъби.

- Измъкнал се е.

- Как е успял?

- Нямаме представа. Тепърва ще работим по случая.

- Обикновено се самоубиват на място.

- Не и този път. Имам чувството, че в тази страна всяка седмица се стреля в някое училище. Кога ще сложим край на това, Еймъс? Ти си умен човек. Кога?

- Не съм чак толкова умен.

Милър кимна, докато барабанеше с пръсти по масата. Изпи кафето си на няколко бързи глътки, избърса устни и каза:

- Защо го направи, Еймъс? Защо отиде да говориш с онова копеле?

- Исках да го видя с очите си.

- Можеше да го видиш по много други начини.

- Надявам се Бримър да не загази.

- Смятам, че си й дал ценен урок. Да не се доверява на никого. - Милър огледа костюма и вратовръзката на Декър. - Чух, че си имал трудни моменти. Или информацията ми не е вярна?

- Бях доста по-зле, отколкото съм сега.