Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Добре, но след като родителите й не са имали нищо общо с изпращането й в института, защо ще искат да си кореспондират с вас?

Декър смяташе, че знае отговора, но предпочиташе да го чуе от устата на Маршъл.

- Защото бяха уплашени, Еймъс. Страхуваха се от Белинда. Така поне ми казаха. Когато се върнала у дома в Юта, била съвсем друг човек. Променена до неузнаваемост, и то в лоша посока. Усилията, които положихме в института, явно не са й помогнали. Не след дълго напуснала дома си. От време на време изпращала съобщения на родителите си. Доста плашещи съобщения. Затова се страхуваха от нея.

- Страхували са се да не ги нарани?

- Не бих искал да спекулирам по този въпрос.

-Тогава направете логично предположение, като изходите от професионалния си опит.

Чу Маршъл да въздиша тежко.

- Добре. Мисля, че бяха ужасени, че ще ги убие.

Били са абсолютно прави .

- Можете ли да ми дадете стария им адрес? Онзи в Юта? Имате ли го?

След малко Маршъл му го продиктува. Декър му благодари и затвори.

Седна пред лаптопа и потърси сателитно изображение на мястото. Завъртя екрана, така че Ланкастър и Джеймисън да го виждат.

- Окей, обикновена къща в обикновен квартал - отбеляза Ланкастър. - Като моята. Работата е там, че новият дом на семейство Уайът е пет пъти по-голям от предишния, с басейн и отделен гараж за четири коли, пълен с луксозни автомобили.

Ланкастър сбърчи вежди.

- Какво са работили тези хора?

- Според информацията, която Богарт откри, Лейн е бил помощник-управител в местния клон на щатската автомобилна администрация, а госпожа Уайът е била сервитьорка в ресторант.

- Определено не са получавали кой знае какви заплати - отбеляза Джеймисън. - Как тогава са могли да си позволят подобна къща?

- Ако проследим парите, ще открием отговора. - Декър отново взе телефона. Зададе този въпрос на Богарт. Когато приключи разговора, погледна Ланкастър и каза: - Ще провери и ще ни се обади.

- Докъде сме стигнали, Еймъс? - попита Ланкастър.

- Мисля, че се приближаваме до откриването на мотива зад убийствата, Мери. И когато го направим, всичко ще намери своето обяснение.

- Добре. Защото онова, което знаем до момента, ми изглежда толкова нелогично. Абсолютно нелогично.

- Не, то има своята логика, особено за Уайът и Леополд. Няма логика за нас, защото не разполагаме с достатъчно информация.

- Мразя този свят - възкликна унило Ланкастър.

- Аз не мразя целия свят - отвърна Декър. - Мразя само част от хората, които за мое най-голямо съжаление живеят в него.

По-късно тримата се разходиха до близкия ресторант и отнесоха вечерята си в библиотеката. Когато Декър се нахрани, остави Ланкастър и Джеймисън сами и отиде в училищния стол. От там слезе в тунела, като осветяваше пътя си с фенерче.

Криминолозите бяха оглеждали безброй пъти и подземния проход, и територията на военната база, но не бяха открили абсолютно нищо. Армията им бе предоставила известна информация за базата и тунела, но тя не бе хвърлила нова светлина върху случая.

Декър излезе от другата страна и навлезе в изоставената военна база. Седна на един стар варел за гориво и насочи мислите си към миналото.

Белинда Уайът бе изнасилена, пребита и захвърлена на произвола на съдбата. Мотивът? Нападателите й най-вероятно бяха разбрали за нейната интерсексуалност. Травмата бе променила мозъка й и я бе превърнала в аналог на Декър.

Дали си спомня изнасилването и побоя? Или ги е забравила, както аз забравих онзи удар? Ами ако не може да забрави нещата, които иска да забрави?

Обстоятелство, че усеща някаква свързаност с човека, отговорен за смъртта на толкова много невинни, никак не му допадаше, но не можеше да преодолее това чувство. Бяха свързани чрез необичайните си способности. Чрез травмите, в резултат на които пътищата им се бяха пресекли в труден момент от живота им.

Декър и Белинда бяха заедно в института. Нещо, което той бе изрекъл или направил, бе предизвикало гнева й и го бе превърнало в мишена. В даден момент Белинда се бе превърнала в Били. Били се бе запознал със Себастиан Леополд, австриец, чието семейство бе убито и никой не бе наказан за престъплението. Къде обаче се бяха пресекли техните пътища? За двайсет години можеха да се случат прекалено много неща. Преди или след като се бе превърнала в Били? Срещата им ли беше дала началото на убийствата?

И какво, по дяволите, съм направил на Уайът, че да заслужа това отмъщение?