Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Открих го. По всичко изглежда, че още живее тук.

Адресът, на който отидоха, се оказа малка къща в покрайнините на града. Прозорците светеха. По протежение на фасадата имаше веранда. Коминът пушеше. Отново валеше сняг.

Къщата изглеждаше занемарена. Моравата пред нея беше на буци, дърветата и храстите не бяха подрязвани отдавна, а единственият автомобил в алеята бе древен форд пикап.

Ланкастър промърмори:

- Градският патриарх, а? Явно преживява трудни времена.

- Най-вероятно за това има сериозна причина - отвърна Декър.

Почукаха на вратата. Отвори им подпухнал и прегърбен старец. Бялата му брада стигаше до гърдите, а плетените му тиранти придържаха протрит панталон.

Богарт се представи, показа значката си и заяви, че трябва да разговарят с него относно сина му. Евърс кимна безучастно и поведе четиримата към малка стая с покрита със сажди камина, където гореше огън.

Къщата бе мрачна и миришеше на плесен, нафталин и вкисната храна.

Декър огледа набързо стаята и впери очи в стареца, който се отпусна на фотьойла си. Босите му крака увиснаха във въздуха. Той се почеса по врата, огледа ги един по един и се обърна към Декър:

- Не приличате на федерален агент.

- Защото не съм.

- Аха - отвърна разсеяно Евърс и впери поглед в камината. - Дошли сте да търсите момчето ми. - Сякаш говореше на пламъците. - Не очаквах да се намесят и федералните. Така да бъде. Не ми остана нищо освен моето момче. Всичко друго замина, но това е положението.

- Жертвали сте много заради него, нали? - попита Декър. Огледа се и продължи: - Буквално всичко.

Евърс го удостои с бегъл поглед, преди да се обърне отново към камината.

- Какво, по дяволите, знаеш ти?

- Значи нямате представа къде е? - продължи Декър.

Евърс го изгледа гневно.

- Какво искаш да кажеш? Че съм отвлякъл собствения си син? Толкова ли си тъп или какво?

- Искам да кажа, че го е отвлякла Белинда Уайът. Но вие вече го знаете.

За миг им се стори, че Евърс ще загуби съзнание и ще се свлече на пода. Той обаче се съвзе и дори махна пренебрежително с ръка.

- Белинда Уайът? Призрак от миналото. Какво общо има тя?

- Всичко - отвърна Декър. - Тя е отвлякла Джайлс. Ако го намерим, ще намерим всъщност едно мъртво тяло. Но вие знаете това, господин Евърс. Знаете, че синът ви е мъртъв.

Богарт, Джеймисън и Ланкастър зяпнаха смаяно Декър заради провокативното му поведение. Той обаче не откъсваше поглед от Евърс.

Устните на стареца затрепериха, дишането му се учести. Пресегна се към масичката до фотьойла за цигара. Поднесе я към устните си и я запали. Явно никотинът го успокояваше.

- Да не би да сте открили трупа му? - попита той и издиша дима през ноздрите си. - Затова ли сте тук?

- Съмнявам се, че ще го открием. Освен ако тя не поиска.

Евърс избухна:

- Тогава защо не арестувате проклетата кучка?

- Затова сме тук - отвърна Декър. - Нуждаем се от помощта ви, за да я арестуваме.

Евърс се изправи във фотьойла си.

- От помощта ми? Защо? Аз не знам нищо. Минаха повече от двайсет години.

Декър продължи:

- Дойдохме при вас, защото няма как да се свържем със сина ви и другите полицаи, които са я изнасилили и пребили почти до смърт. Вие обаче сте тук.

Евърс се наежи.

- Никой не можа да докаже нищо. Дори не повдигнаха обвинения. Досието на моето момче е безупречно. Това е самата истина.

- Защото сте платили на Лейн и Ашби Уайът, а началникът на полицията е прикрил случая. Дори не го е регистрирал. Оставили са я да умре. Тя обаче не е умряла. И е разпознала всеки един от тях. Мърси е малък град. Всички се познават. Тя е знаела кой я е нападнал. Вие сте били виден гражданин. Би трябвало да познава сина ви. Знаела е, че работи в полицията. Била е едва на шестнайсет. Може би е вярвала, че полицията ще я защити дори когато престъпниците са полицаи. Родителите й вероятно са я учили, че ако има проблем или се почувства застрашена, трябва да се обърне към полицията. - Помълча малко и продължи: - Защото там ще й помогнат. - Замълча отново, без да откъсва поглед от стареца. - Е, полицаите не са й помогнали. Те са я изнасилили, едва не са я убили, а след това са прикрили случилото се.

- Не можете да го докажете.

- Ще проследим парите, които сте платили на семейство Уайът - обади се Богарт.

- И като стана въпрос за семейство Уайът, те вече ни разказаха какво сте направили - заяви Декър, без да обръща внимание на изумените погледи на Богарт и Джеймисън. - Затова престанете да отричате. И без друго не разполагаме с никакво време. Честно казано, изненадан съм, че сте жив и не сте отвлечен заедно със сина ви.