Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Така си и мислех... че ще те открия тук.

Декър вдигна поглед и видя Богарт да стои на върха на стъпалата, които излизаха от тунела. В ръката си държеше папка.

- Информация за финансовото положение на Лейн и Ашби Уайът. И за семейството на Себастиан Леополд.

Върнаха се заедно в библиотеката и всички се заеха с изучаването на документите.

Двайсет минути по-късно Ланкастър вдигна един лист и обяви:

- Преди деветнайсет години семейство Уайът са продали къщата си в Юта за четирийсет хиляди долара. След което са си построили нова, на стойност почти два милиона. Парцелът към нея е над осемдесет декара. И какъв е източникът на това богатство?

- Не можахме да го открием - отвърна Богарт.

- Какво ще кажете за компенсация? - попита Декър.

Ланкастър го погледна.

- Компенсация? Искаш да кажеш изнудване?

- Това би обяснило липсата на жалба за изнасилването на Белинда. Би обяснило и произхода на парите за новата къща. Далече в Колорадо.

- И би обяснило също гнева на Белинда - добави Богарт. - Гняв, продиктуван от обстоятелството, че родителите й са приели подкуп, за да не повдигнат обвинение.

- Почувствала се е използвана и изоставена - каза Декър, без да откъсва поглед от Богарт.

Агентът кимна.

- Затова е осакатявала женски полови органи. Затова е убила и родителите си.

Декър отново сведе поглед към документите.

- При положение, че родителите й са мъртви, какво ще стане с парите в сметките им?

- Нали има електронно банкиране. Достатъчно е да разполагаш с потребителското име и паролата - отвърна Декър. - С които Белинда спокойно би могла да се сдобие.

- На нея й трябват пари, с които да живее, да пътува - каза Богарт.

- А може да й трябват и за други цели - замисли се Декър.

- За убийствата ли? - попитаха едновременно Богарт и Ланкастър.

Декър се изправи.

- Трябва да отидем в Юта, където семейство Уайът са живели някога. Там трябва да открием кой я е изнасилил и как се е измъкнал. Както и да разберем кой е платил толкова много пари на Лейн и Ашби Уайът.

- Декър, това се е случило преди двайсет години! - възрази Богарт.

- Има още една причина да отидем. И тя е по-важна.

- Каква? - попита Богарт.

- Такава, която напълно оправдава използването на частния ти самолет.

Кацнаха край малко градче в северната част на Юта.

- Добре дошли в Мърси! - възкликна Ланкастър, когато навън ги посрещна силен снеговалеж и тя видя табелата на близкия самолетен хангар. На нея пишеше Мърси, Юта.

Богарт потрепери от студ и закопча якето си.

- Е, каква е причината, оправдаваща изразходването на цял резервоар керосин? - попита той Декър.

Декър погледна трите джипа, които ги очакваха на пистата с работещи двигатели. Надяваше се, че и отоплението е включено.

- Ще ти покажа.

Потеглиха към адреса, на който бе живяла Белинда Уайът. Намираше се в малък квартал, строен след Втората световна война. Всяка къща в него бе точно копие на съседните. Улиците бяха покрити с киша. Бившият дом на семейство Уайът тънеше в мрак. На алеята отпред не бе паркиран автомобил.

Декър седеше на задната седалка на втория джип заедно с Ланкастър и Джеймисън. Богарт се возеше отпред.

Декър погледна през прозореца и каза:

- Наскоро е продадена отново, така ли?

Богарт кимна.

- Преди двайсет месеца. Купувачът е някаква компания.

- Близо четири месеца преди убийството на семейството ми. Нуждаели са се от място, където да отседнат и да планират всичко.

- Наистина ли мислиш, че Уайът е откупила старата си къща? - попита Ланкастър. - Та тя е свързана с толкова ужасни спомени!

- Това е бил нейният дом. А не огромното имение, в което е убила родители си и ги е омотала във фолио. Въпреки случилото се може да е продължила да го възприема като място, което й носи сигурност и утеха. Вероятно е използвала част от парите от подкупа. Сигурен съм, че е решила за напълно уместно да използва кървавите пари, за да откупи къщата, която родителите й толкова отчаяно са искали да продадат.

Джеймисън го погледна.

- Какво очакваш да намерим вътре?

- Някакви отговори, надявам се - каза Декър.

Влязоха през предния и задния вход, докато останалите агенти обезопасяваха периметъра, за да гарантират, че ако вътре има някой, няма да се измъкне. Провериха всички стаи и накрая слязоха в мазето.

- По дяволите! - възкликна озадачено Богарт, докато се оглеждаше. - Очаквах да намерим стени, покрити със снимки, стрелки, които водят към други снимки... импровизирана версия на системата за контрол на полетите.