Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Как е бизнесът?

- Нощем няма много клиенти. Но сутрин има доста, когато хората отиват на работа. Кафе, цигари, закуски... цели стекове „Ред Бул“.

- Когато дойдох за пръв път тук, имаше един човек. Май се казваше Били. На смяна ли е?

Тя поклати глава.

- Не, няма го.

- Не работи вече тук, нали?

- Как разбрахте? - учуди се жената.

- Кога напусна?

- В деня, в който вие се появихте за пръв път. Бях много ядосана, когато не дойде на работа на следващия ден. Имах си достатъчно задачи...

- Пазите ли служебното му досие?

- Да, отзад е.

- Мога ли да го видя?

- Не. Политика на компанията.

- Кажете ми поне фамилното му име.

- Защо?

- Може да се окаже човекът, когото търся.

- Не.

Декър вдигна телефона си.

- Мога да се обадя във ФБР и агентите да дойдат до пет минути. Те ще вземат всички досиета. - Огледа невъзмутимо жената и попита: - Американска гражданка ли сте?

Тя пребледня.

- Не, но имам документи...

- Сигурен съм, че всичко с тях е наред. Надявам се да е така. Защото федералните агенти ще ги проверят. Няколко пъти.

Жената остави бавно кутията цигари, която държеше в ръце, и отбеляза нещо в инвентарния списък. Личеше си, че обмисля как да реагира на думите му.

- Може... може работната ми виза да е изтекла неотдавна...

- Много жалко. Правителството се бори да прокара имиграционната си реформа и властите са доста чувствителни по този въпрос. Сигурен съм, че ще проявите разбиране.

- Ами ако ви позволя да видите досието на Били?

Декър свали телефона.

- Това може да промени нещата.

Жената отиде в офиса отзад и минута по-късно се върна с една папка.

- Можете да го задържите. Направих ви копие.

Декър отиде до вратата, заключи я и обърна табелката, така че отвън да се вижда ЗАТВОРЕНО.

- Какво правите? - извика жената.

Декър отново извади телефона си.

- ФБР ще пристигне след пет минути. Опасявам се, че магазинът няма да работи за известно време.

- Но нали ви дадох досието?

- За което съм ви благодарен. Но едното няма нищо общо с другото.

- Какво ще прави ФБР тук?

- Ще търси следи от Били. Не се притеснявайте. Няма да се интересуват от работната ви виза.

- Но защо Били е толкова важен? Той просто мие подовете!

- Важен е най-вече защото не е Били. Истинското му име е Белинда.

* * *

Няколко часа по-късно агент Богарт излезе от магазина и се присъедини към Декър, който стоеше на паркинга и пиеше кафе под прехвърчащия сняг.

- Открихме един отпечатък, който можем да използваме - обяви Богарт. - Върху кофата за вода в склада. В момента го проверяваме, но още нямаме резултат. Може да е на Уайът, а може да е на някой друг, който също е използвал кофата. Дори да е неин, едва ли фигурира в нашата база данни. А може и вече да не се казва Белинда, а Били.

- Според доктор Маршъл тя е била изнасилена в Юта. Полицията би трябвало да разполага с досие по случая.

- Така си мислиш. Проверихме в полицейското управление в градчето, където е израснала. Няма никакъв документ, който да подсказва, че Белинда Уайът е станала жертва на изнасилване.

Декър остана смаян.

- Невъзможно! След групово изнасилване и побой?! Това е променило мозъка й, била е изпратена в института. Чу доктор Маршъл - каза, че е разговарял с онзи лекар от Юта. Тя наистина е била изнасилена и пребита!

- Възможно е. Но е възможно и друго - да не е подала оплакване в полицията.

- Защо да не подаде?

- Заради положението, в което се е намирала. Живеела е в малък град, където всички се познават. Може да е решила да не разгласява случая.

- А може и родителите й да са взели това решение вместо нея - отвърна Декър.

- Това е още по-вероятно - призна агентът.

Декър допи кафето си и захвърли чашата в кофата за боклук.

- Белинда беше слаба и доста висока за жена, около метър и осемдесет. Били имаше същия ръст, но изглеждаше малко по-едър, може би шейсет и пет-седемдесет килограма.

- И беше мъж?

- Така мисля, макар да имаше андрогинна външност. Същото се отнасяше и за Белинда в института. Дадох описанието му на художника ви. Той вече завършва рисунката.

- Когато приключи, ще я разпратим на всички.

- Предлагам за момента да се ограничим с полицията и ФБР. Не я разпращайте до медиите. Разберат ли, че сме стигнали толкова далече, двамата ще потънат вдън земя.

Богарт не изглеждаше убеден, но каза:

- Добре, така ще направим. Засега. - Пъхна ръце в джобовете си и заби поглед в асфалта. - Свързахме се с компанията за поддръжка на басейни, която семейство Уайът е използвало в Колорадо. Идвали са да зазимят басейна преди два месеца, но не са видели никога. Парите си получавали по банков път. Всъщност семейство Уайът е плащало по този начин всичките си сметки. Не им се е налагало да общуват с никого. Така че тази следа ни отведе до задънена улица.