Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър поклати глава.

- Напусна бара веднага след като върна колата. Освен това от агенцията за набиране на персонал изобщо не са я изпращали. Била е там, за да измъкне Леополд. Той е човекът, който ме заведе в този бар. Затова съм убеден, че е замесен. Призна престъпление, което не би могъл да извърши. Играеше роля на психически нестабилен човек, но докато седеше в бара, демонстрираше моменти на проясняване, не случайни, а преднамерени. Знаеше какво прави. Просто преигра малко.

- Но защо да си признава каквото и да било?

- Това е гамбитът им след убийството на семейството ми. Самопризнанията му привлякоха вниманието ми. Знаели са, че ще разбера, че ще проуча въпроса. Подмамиха ме в капана си. Искали са да се включа в играта им.

- Ама че игра! - възкликна отвратен Богарт. - Изчакали са твърде дълго между убийството на семейството ти и стрелбата в училището.

- Нуждаели са се от време, за да го планират. Освен всичко останало е трябвало да научат повече и за подземния проход.

- Кой от двамата е лидерът? - зачуди се Джеймисън. - Уайът или Леополд? Освен това как са се срещнали? Откъде е той? Как изобщо са замислили и осъществили всичко това?

- Все логични и уместни въпроси - отбеляза Декър. - За съжаление, не разполагаме с отговори.

- Не открихме нищо в криминалните бази данни - каза Богарт. - Този тип няма досие.

Декър се сепна и вдигна глава.

- Криминалните бази данни?

- Да, именно в тях търсим информация за престъпниците. Проверихме отпечатъците на Леополд в Интегрираната система за идентификация на пръстови отпечатъци, а това е най-голямата база данни от този род в света. Знам много добре, защото тя се управлява от ФБР.

- Но Белинда Уайът не е била престъпник. Тя е била жертва. Възможно е Себастиан Леополд също да е бил жертва. Може тъкмо това да ги е събрало.

Джеймисън погледна Богарт и отбеляза:

- В такъв случай сте търсили в грешната база данни.

Кацнаха обратно в Бърлингтън и Богарт откара Декър до „Резидънс Ин“. Декър го погледна и посочи с очи Джеймисън.

Богарт разбра посланието и каза:

- Госпожице Джеймисън, имам удоволствието да ви поканя в охраняваната от ФБР къща.

- Какво? - попита рязко тя. - Не, аз ще...

- Ще се радвам да приемеш, защото иначе ще те пратя в ареста - прекъсна я Богарт.

- На какво основание?

- Публикуване на невярна и клеветническа информация и настройване на общественото мнение против Еймъс Декър.

Тя понечи да каже нещо, но се отпусна на седалката и направи гримаса.

- Добре, както кажете.

Докато Декър слизаше от джипа, Богарт го хвана за ръката.

- Ще пуснем отпечатъците и ДНК-то на Леополд в останалите бази данни и ще те уведомим, ако изскочи нещо.

- Бих искал да ми изпратите и всичко, което откриете за миналото на Белинда Уайът.

Богарт кимна и потегли.

Декър се запъти към стаята си и седна на леглото. Погледна пистолета на кръста си и се замисли за мига, в който капитан Милър бе почукал на вратата. Щеше ли да се самоубие, ако полицейският началник не се бе появил на прага му?

Декър осъзнаваше, че Милър е прав, осъзнаваше го с кристална яснота, благодарение на времето, изминало от онази стресова ситуация. Дори да бе натиснал спусъка, онези двамата щяха да продължат да убиват. Той едва ли бе единственият, от който Уайът се чувстваше засегната по някакъв начин. Или пък сега щяха да се заемат със списъка от хора, обидили Леополд?

Затвори очи и се замисли върху два интервала от време - единия скорошен, другия отдалечен в миналото. Анализира първо по-отдавнашния, като спираше кадрите, които го интересуваха.

Белинда Уайът. Висока, стройна блондинка, която можеше да мине и за младеж. Изглеждаше уплашена през цялото време. Държеше се плахо, сякаш се опитваше да стане невидима и никой да не забележи съществуването й. Макар умът й да бе в състояние да върши невероятни неща след случилото се, Декър я помнеше като неуверено момиче с изключително ниска самооценка. Почти не обелваше дума по време на груповите сеанси. Декър я бе харесвал, разбира се, до онази степен, до която новото му съзнание можеше да му позволи да хареса някого.

Случилото се с него бе ужасно. Но той бе излязъл на игрището по своя собствена воля и с ясното съзнание, че професионалният футбол е жесток, много по-жесток, отколкото може да си представи и най-информираният фен.

Белинда Уайът бе изнасилена от цяла банда, бе пребита и зарязана да умре. Бе жертва на потресаващо насилие. В това нямаше нищо доброволно. Животът й бе достатъчно труден и без тази трагедия. Откриването на телата на родителите й премахна всяко съмнение, че е замесена във всички останали убийства. Нищо в миналото й, колкото и ужасяващо да бе то, не би могло да оправдае престъпленията й, макар не само тя да носеше вина за тях.