Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Предавам се. Защо?

- Тази разлика произтича от обстоятелството дали човек е израснал като момче или момиче. Жените извършват това движение напълно машинално. То се е запечатало в подсъзнанието им от ранна възраст, от момента, в който са обули гащеризонче или клинче, а после пола или рокля. Съпругата ми започна да учи дъщеря ни още докато беше малка. Всяка майка го прави. Един мъж обаче никога не би се замислил върху това. Никога. Независимо дали е облякъл рокля или не. Мъжете не се притесняват, че някой ще ги огледа, защото те са тези, които оглеждат.

Богарт сведе глава първо към краката си, после към ръката си, а накрая погледна екрана, където застиналото изображение илюстрираше съвсем ясно думите на Декър.

Сетне се извърна към Джеймисън, която заинтригувано следеше разговора им. Преди той да успее да изрече и една дума, тя завъртя крака към пътеката между седалките. Носеше пола. Коленете й се допряха, а ръката й се озова на същото място като при фигурата на записа.

- Това е отпечатано дълбоко в съзнанието ни, агент Богарт - отбеляза тя. - Както каза Декър. Напълно автоматизирано движение, особено когато носим пола.

Богарт възкликна:

- Чакайте да си изясним този въпрос! Искаш да кажеш, че стрелецът е жена? Така ли, Декър?

- Искам да кажа, че ако нашият убиец е Белинда Уайът - а аз съм убеден в това, - то тя е запазила мускулната памет от времето, когато е била отгледана и възпитана като момиче. Нямам представа дали се е подложила на операция и се е превърнала в мъж. По ирония на съдбата може да й е харесало да е такава, каквато се е родила. Преди са я смятали за изрод заради междинния й пол, а сега може да се възползва от него. Тя е междуполов хамелеон. Може да играе и двете роли. И така да си осигури изключително ефективно прикритие.

Богарт се завъртя обратно на седалката и подпря лакти на масичката. Джеймисън стори същото.

- Защо според теб е убила Сайзмор? - попита Богарт.

- Това е другата причина да насоча вниманието си към нея. Беше неговата любимка. И той държеше да го знам. Никога не говореше за миналото й, но прекарваше доста време с нея.

- Добре, но защо тогава да го убива?

Декър изгледа Богарт, без да прикрива разочарованието си.

- Очевидно е. Той я е прелъстил, правил е секс с нея, когато е била в института.

Джеймисън и Богарт зяпнаха с облещени очи.

- По дяволите! - възкликна репортерката. - Струва ми се логично. Сайзмор наистина е бил женкар. Изгонили са го от института, защото е постъпил по същия начин с друга пациентка.

- Смяташ, че е прелъстил тийнейджърка в момент, когато е била физически и емоционално наранена? - възкликна Богарт.

Декър не отвърна нито дума. Отново зарея поглед през прозореца.

- Не пропускаш нищо, нали? - попита Богарт.

- Всичко, което видя или чуя, остава завинаги с мен.

- Ами ако някой изрече лъжа? - попита Джеймисън. - Ще я запомниш, без да отчиташ, че е лъжа, нали?

- Докато не науча нещо, което влиза в противоречие с предходното твърдение. Тогава ще започна да анализирам кое е истина и кое не. Понякога съвсем дребни неща водят до значими резултати. Хората не бъркат големите, важните неща. Провалят ги именно по-дребните.

- Ами Леополд? Как са се сдушили двамата?

Декър извърна поглед към прозореца. Загледа се в прелитащите облаци.

Не знаеше отговора на този въпрос.

И може би никога нямаше да го открие.

Белинда Уайът и Себастиан Леополд. Двама от най-странните, най-неочакваните партньори. Но досущ като убийците в „Хладнокръвно“ на Труман Капоти хората се събираха и извършваха невъобразими неща, които никой от тях не би извършил поотделно.

Запита се какво ли кроят тези двамата в момента.

Адресът в Колорадо ги отведе до подножието на Скалистите планини, където дълга павирана алея завършваше пред дистанционно отваряща се порта, отвъд която се издигаше самотна къща. Въпросната къща бе доста внушителна и приличаше на богаташко имение.

Джиповете напредваха бавно по пътя. На частната писта, където кацна самолетът, ги посрещна екип федерални агенти от Денвър. Бяха осем души плюс Богарт, Джеймисън и Декър. Местните полицаи наблюдаваха пътя.

- Доста усамотено място са избрали - отбеляза Богарт, когато пред погледите им изникна огромната двуетажна къща.

- Изненадва ли те това? - попита Декър.

Когато спряха пред нея, Богарт се обърна към Джеймисън и каза:

- Ти оставаш тук.

- Пак ли? Декър не ми позволи да вляза в дома на Сайзмор, сега пък вие!