Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Помощта ви ми беше много полезна — отвърна Декър. - Тя ми позволи да се справя сам.

- Радвам се да го чуя. Сега, да се върнем на Белинда. Беше очевидно, че нейният казус е много специален, дори да не бе станала жертва на насилие. Проведох откровен разговор с лекаря в Юта, който я е прегледал и е поставил предварителната диагноза. Когато човек се опитва да разбере как функционира нечий ум, трябва да знае всичко за него. А и родителите й не възразяваха. Мисля, че се опитваха да се отърват от нея - добави той с гримаса.

- Белинда подложи ли се на операция, която да я превърне в мъж? - попита Декър.

- Не знам. Със сигурност не преди да постъпи при нас, нито по време на престоя си.

- Чували ли сте се, откакто е напуснала института?

- Нито веднъж.

- Имате ли някакви нейни координати? - продължи Декър.

- Не.

- А на родителите й?

- Има адреса им в досието, но е отпреди петнайсет години.

- Ще ни трябва - каза Декър.

Декър се взираше през прозореца на самолета, опрял лакти на масичката. Джеймисън седеше срещу него и го наблюдаваше притеснено. В опит да разведри атмосферата тя каза:

- Трябва да призная, че това е за предпочитане пред моето сузуки.

- Онази смешна кола? - отвърна Декър, без да откъсне поглед от прозореца.

Летяха на височина дванайсет хиляди метра с над осемстотин километра в час с фалкона на ФБР - луксозен самолет с три реактивни двигателя.

Декър вдигна поглед, когато Богарт остави чаши с кафе на масичката и седна срещу него. Агентът на ФБР разкопча сакото си и отпи от чашата си.

Джеймисън огледа салона и отбеляза:

- Хубав самолет.

Богарт кимна.

- ФБР полага всички усилия за разрешаването на случаи като този - каза той, но Декър отново се взираше през прозореца. - Значи са те ударили на футболното игрище и травмата е променила живота ти завинаги.

- Промени мозъка ми, а оттам и живота ми.

- Не ти се говори за това, така ли?

Декър не отвърна нищо.

- Какво очакваш да намерим в дома на Уайът в Колорадо? - попита Джеймисън, чийто поглед сновеше неспокойно между двамата.

- Каквото и да намерим - отвърна Декър, - то ще ни разкрие нещо, което не сме знаели до този момент. И ще ни приближи с още една крачка към Белинда Уайът.

Богарт отпи от кафето си.

- Какво те накара да я заподозреш? Ние търсехме мъж, а Уайът е жена, или поне е била такава, когато сте се запознали.

Вместо да отговори, Декър отвори лаптопа пред себе си и го завъртя така, че Богарт да вижда екрана. Пусна записа.

Агентът го изгледа и каза:

- Добре, някаква жена слиза от кола. Сервитьорката от бара. Съучастницата на Леополд. Възможно е тя да е Белинда Уайът. На мен определено ми прилича на жена.

- Забеляза ли как слиза от колата?

Богарт погледна екрана.

- Нали каза, че това е мъж, който се облича като жена? Сега вече знаем за състоянието на Белинда, просто не сме сигурно какво точно е тя, мъж или жена. Възможно е да е жена, която се облича като... жена. Може никога да не се е подлагала на операция.

- Точно така. Тя може да е същият човек, който е била преди двайсет години. Знам, че Леополд не би могъл да извърши убийствата. Ако Уайът е свързана с него, това означава, че тя е стрелецът.

- Добре, но не разбирам какво странно има в начина, по който слиза от колата. Завърта се, протяга крака и се изправя. Както би направила всяка жена или мъж.

- Не, не както би направил всеки мъж. Никой мъж не слиза така.

- Не те разбирам.

- Завърти се настрани и се изправи, все едно излизаш от кола.

- Защо?

- Направи го.

- Декър!

- Просто го направи.

Богарт изглеждаше объркан, но се завъртя настрани и стъпи на пътеката между седалките. Тъкмо се канеше да се изправи, когато Декър го спря.

- Погледни си краката.

Богарт сведе поглед.

- Какво им има? Завъртях се, за да стъпя на пътеката и да се изправя. На записа виждаме абсолютно същото движение.

- Погледни разстоянието между бедрата си.

Богарт погледна широкото разстояние между тях.

- Е, и?

- Погледни екрана.

Бедрата на записа почти се докосваха.

- А сега погледни ръката - добави Декър.

Ръката на записа беше поставена в тясната пролука между бедрата и придърпваше полата надолу.

- Твоите крака са разтворени, а ръката ти е далече от бедрата.

- Но тя е облечена в рокля, за разлика от мен.

- Това няма значение. Ти си мъж и не би го направил, независимо дали си облякъл рокля или не. Ти разтваряш крака и се изправяш. Записът е направен на безлюдна задна уличка. Няма кой да обърне внимание на роклята. Защо тогава този мъж в женски дрехи държи краката си събрани? Защо поставя ръката си по начин, който да осигури допълнителна защита срещу любопитни погледи?