Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър изгледа записа поне десет пъти, ту на нормална скорост, ту на забавен каданс. Когато приключи, се облегна на стола си и затвори очи.

Тя бе дошла на масата.

Той бе дал поръчката.

Тя бе сервирала бирата.

И се бе върнала на бара.

Беше я видял още веднъж, когато бе минала покрай него, поклащайки съблазнително стройните си бедра, преди да изчезне отзад. Сега я виждаше отново. Тук. На екрана.

Как слиза от колата. Отново и отново, и отново.

Декър повтаряше сцената в главата си. Оглеждаше тялото й от главата до петите. Концентрира се върху онази малка част от лицето, която бе попаднала в обектива на камерата. И тогава забеляза нещо. „Записът“ спря на съответното място.

Той отвори очи и видя агент Богарт пред себе си.

Двамата с Джеймисън бяха в библиотеката на „Мансфийлд“.

- Беше ли у Ланкастър? - попита Богарт.

Декър кимна, но мислите му си оставаха насочени върху кадъра в главата му.

- Как се справя?

- Онзи самолет още ли е на твое разположение?

Въпросът изненада Богарт. Той седна на края на бюрото.

- Да. Защо?

- Мога ли да го ползвам?

- Стига да позволя. Какво има?

Декър се надигна.

- Трябва да отида в Чикаго.

- Нали току-що се върна от там?

- Трябва да отида отново.

- Попаднал си на нещо, така ли? - попита Богарт и кимна към екрана на лаптопа. Не успя да прикрие нетърпението си.

- Да.

- Може ли и аз да дойда? - попита бързо Джеймисън.

Богарт погледна първо нея, после Декър, който вдигна рамене.

- Добре - каза Богарт, - но имайте предвид, че ФБР не е чартърна авиокомпания. И да не изтече нито дума в медиите.

- Току-що напуснах работата си във вестника.

- Какво? - попита Декър. - Защо?

- Вече работя само по този случай. Не мога да се справям и с останалите си задължения. А и, честно казано, беше време за промяна.

Джеймисън стана и взе чантата си.

- Да вървим. Чака ни самолет - каза делово тя и излезе от стаята.

Богарт погледна Декър.

- Страхотна партньорка! С какво си я заслужил?

- Не мога да мисля за това в момента - отвърна Декър.

Самолетът кацна на частна писта южно от Града на ветровете. Очакваше ги джип, който ги отведе до новия адрес на Института за когнитивни изследвания - триетажна сграда в бизнес парк на около час от центъра на града.

Богарт показа значката си на рецепцията и постави началото на верижна реакция, в резултат на която тримата бяха съпроводени до конферентна зала в успокояващи землисти цветове, разположена в задната част на сградата.

Влезе мъж в строг тъмен костюм с жилетка, розова риза и жълта папийонка на зелени точки. Той погледна Богарт, който показа значката си и се представи. Едва тогава Дарън Маршъл видя Декър.

- Еймъс Декър?

Декър се надигна и се здрависа с него.

- Доктор Маршъл.

- Колко време мина? Двайсет години?

- Плюс два месеца, девет дни и четиринайсет часа - отвърна машинално Декър.

Пресметна изминалото времето толкова бързо и естествено, че дори не осъзна какво прави. Подобни изчисления вече не му се струваха толкова странни. Те бяха част от човека, в който се бе превърнал.

- Не се съмнявам в точността ти - отвърна Маршъл. Погледна Богарт и добави: - Еймъс се оказа феноменален случай.

- Сигурен съм, макар да не знам подробности.

Маршъл погледна към Джеймисън.

- И вие ли сте от ФБР?

- Не, аз съм просто заинтересован гражданин, който се опитва да помогне.

- Феноменален случай? - повтори заинтригувано Богарт.

- Получих мозъчна травма - отвърна напрегнато Декър. - Тя промени начина, по който мозъкът ми функционира. - Помълча и добави: - Аз не съм савант по рождение за разлика от брат ти.

- Да. Добре... разбрах - кимна Богарт.

- Можете ли да ми кажете за какво става въпрос? - попита Маршъл.

Декър му обясни положението.

- Чух какво е станало с горкия Сайзмор, разбира се, но нямах представа, че е свързано с това... това ужасно събитие в Бърлингтън.

- Споменахме го на доктор Рабиновиц - каза Декър.

- Затова значи ми е звънял - възкликна Маршъл. - Бях толкова зает, че не му върнах обаждането.

- Свързано е и с други ужасни събития - отбеляза Богарт. - Но за момента не е необходимо да навлизаме в подробности - завърши той и погледна с очакване към Декър.

- Почти сигурно е, че убиецът е мъж - започна Декър. - Мъж, чийто съучастник се представя като Себастиан Леополд.

- Никога не съм го чувал. Но вие смятате, че те имат някаква връзка с института, така ли?

- Да, защото самите те ми го подсказаха с кодиран адрес на старото ви място. Да не забравяме и убийството на доктор Сайзмор.