Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- А Леополд?

Богарт въздъхна дълбоко.

- Да, Леополд. Щях да стигна и до него. Тук отбелязахме известен успех.

- Истинското му име?

- Можеш да се изненадаш, но той наистина се казва Себастиан Леополд. Беше прав. Австриец е.

- Нещо за миналото му?

- Очакваме подробности. Но доколкото знаем, съпругата му и дъщеря му са били убити, а престъплението не е било разкрито.

- Кога е дошъл тук?

- Трудно ни е да преценим. Убийствата са извършени преди осем години. Следователно по някое време след това. Съмнявам се, че пребивава легално в страната. От друга страна обаче, към европейците не сме толкова взискателни, както към останалите имигранти.

- Ако е тук от едва няколко години, много бързо се е отървал от акцента. Допусна само една грешка по време на целия ни разговор. Мога ли да погледна с какво разполагате?

- Ще го уредя. Къде да те открием?

- В библиотеката в „Мансфийлд“.

- Да те закарам до там?

- Първо трябва да се отбия на едно място.

- Къде?

- Да взема партньорката си.

- Партньорката си? Нямаш предвид Ланкастър, нали? Не мисля, че е в състояние да работи след ужаса, който преживя.

- Мери ще се справи.

- Откъде си толкова сигурен?

- Защото я познавам. Тя е по-силна от нас двамата, взети заедно.

Ланкастър и Джеймисън седяха срещу Декър в училищната библиотека. Очакваха да получат досието на Леополд. Декър бе разказал на Ланкастър всичко, което бе научил до момента.

- Богарт смята, че Белинда не е подала оплакване в полицията - заяви той. - Предполага, че родителите й са я посъветвали да не го прави.

- Ама че отрепки! - възкликна вбесена Ланкастър.

- В резултат на травмата се е сдобила с абсолютна памет. Би трябвало да помни нападателите си.

- Ако изобщо ги е познавала - отбеляза Джеймисън.

- Става въпрос за малко градче в Юта - каза Декър. - Там вероятно всички се познават.

- Изобщо ли не разговаряше на тази тема с останалите в института? - попита Ланкастър.

- Не, никога нищо не е споменавала. По време на груповите сеанси не е говорила за случилото се. Нямах представа какво е преживяла, докато доктор Маршъл не ми каза. И най-вероятно е била изнасилена, защото нападателите й са знаели за нейната интерсексуалност - добави Декър.

Ланкастър поклати глава.

- Никога не бяха чувала този термин, докато не го спомена. Не мога да си представя що за живот водят тези хора. Според Маршъл имала един тестис и един яйчник?

- Да.

- В такъв случай в училище е преживяла същински кошмар. Ами ако в съблекалнята преди часа по физическо някое момиче е забелязало нещо необичайно? Тръгнала е приказка и всички са разбрали. Било е ужасно.

Декър четеше документа пред себе си. Бе открил един факт, който не се връзваше с останалите.

Ланкастър добре познаваше това изражение.

- Какво има?

Той я погледна и обясни:

- Доктор Маршъл спомена, че адресът в досието на Белинда е отпреди петнайсет години. Тя обаче беше в института преди двайсет години.

- Възможно е да е поддържал контакт със семейството й поради някаква причина. Съмнявам се, че Белинда е останала там цели пет години. Явно адресът е по-скорошен.

- Но Маршъл каза още нещо. Родителите й никога не са я посещавали в института. Защо му е изобщо да добавя актуален адрес? Да не би да са им писали?

Извади телефона си и позвъни в института. Доктор Маршъл бе в среща, но се обади пет минути по-късно.

- Да, Еймъс, прав си - каза той. - Семейство Уайът се преместиха на друго място, но поддържахме връзка в продължение на седем години. Изпратиха ми новия си адрес, за да мога да им пиша от време на време.

- Не го споменахте при нашия разговор.

- Знам. Съжалявам. Но се отнасям изключително конфиденциално към личните данни на пациентите. Опитах се да ви помогна, доколкото е възможно в рамките на професионалната етика.

- Казахте, че родителите й никога не са я посещавали в института. Предположих, че това означава, че не са се интересували от нея. Споменахте освен това, че ги причислявате в графата на невежите, що се отнася до състоянието на Белинда.

- Точно така.

- Как стигнахте до този извод? Как изобщо Белинда е попаднала в института, след като родителите й не са се интересували от нея?

- Не мисля, че идеята е била тяхна.

- А чия?

- Не съм сигурен. Може да е на някой от лекарите, които са я преглеждали, след като е настъпила промяна в когнитивното й състояние, и той да е предложил да постъпи при нас. Още преди двайсет години се радвахме на отлична репутация - заяви той с гордост. - И разполагахме с достатъчно финансиране, за да посрещнем всичките й разходи.