Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Не откриха нищо подобно. Не откриха нищо освен онова, което обикновено се намира в едно мазе. А именно боклуци.

- И аз се надявах на същото - призна Декър. Огледа се, запамети всичко и закима, сякаш изведнъж го бе озарило прозрение. - По ирония на съдбата пропуснах очевидна, но важна подробност. Уайът има хипертимезия. Не се нуждае от стена със снимки. Всичко е в главата й, до най-малката подробност. Освен това не знаем какво представлява Леополд, освен че е странен тип с невероятни актьорски способности. Играе ролята на объркан идиот по-добре от всеки, когото съм срещал. И все пак в него има нещо особено, което още не мога да формулирам.

- Нали каза, че ти е било трудно да го прецениш, че бил... непонятен - отбеляза Богарт.

- Именно. Но всеки човек следва някакъв план, независимо дали се ръководи от алтруистични или егоистични подбуди. Той също следва своя план. Просто не знаем какъв е.

- Да позвъним ли на местните ченгета? - попита Богарт.

- Не - поклати глава Декър.

- Защо? Много се дразнят, когато дори не ги информираме какво правим.

- Възможно е тъкмо местните ченгета да са причина за цялата история. Затова трябва сами да огледаме мястото.

Той започна от най-близкия пластмасов стелаж, върху който бяха наредени кашони с непотребни вещи. Джеймисън последва примера му, но в друг ъгъл на мазето. Ланкастър и Богарт се спогледаха и направиха същото.

Два часа по-късно Богарт обяви:

- Добре, в това мазе няма нищо. Нищичко!

- Напротив, има - възрази Джеймисън, която държеше в ръка някакъв вестник.

- Къде намери това? - попита Ланкастър.

- В една кутия под масата. Отгоре бяха нахвърляни някакви парцали.

- Какво толкова? - попита Богарт. - И това е боклук като всичко останало тук.

- Не. Когато хората събират вестници, трупат цели купища. А това е единственият вестник в цялата къща. Което ме накара да се замисля защо е запазен. Трябва да има причина.

Декър я погледна заинтригувано.

- Много логично заключение, Джеймисън.

- Може да не съм хипер-не-знам-си-какво, но понякога и аз имам някакви проблясъци. И подушвам печатарското мастило от цял километър.

Тя вдигна вестника, обърна го с първа страница към тях и посочи едно от водещите заглавия.

-„Джайлс Евърс изчезва безследно“ - прочете Ланкастър.

- Кой, по дяволите, е Джайлс Евърс? - възкликна Богарт.

- Бил е полицейски служител. И според статията син на най-видния гражданин на Мърси, Клайд Евърс. Бивш кмет, забогатял от рудодобив и дарил голяма част от парите си на своя град. Типичната голяма риба в малко езерце.

- Защо ли Уайът е запазила тъкмо този вестник? - попита Богарт.

- Защото Джайлс Евърс я е изнасилил - отговори му Декър. - И тя стои зад изчезването му.

- Леле, направи овчарски скок в логиката, Еймъс - каза Ланкастър.

- Не съм. Това е единствената причина този вестник да е тук.

- Откога е статията? - попита тя.

- Отпреди деветнайсет месеца - отвърна Джеймисън. - Точно след като къщата е продадена на компанията, зад която смятаме, че стои Уайът.

Богарт и Ланкастър впериха погледи в Декър.

- Смяташ, че е била изнасилена от ченге? - попита скептично агентът.

- От няколко ченгета. Изнасилването е било групово. Направили са го, защото е хермафродит, а Евърс - старши е платил на семейство Уайът, за да потули случая. Отървал е сина си и е спестил на полицейското управление шумен скандал и куп уволнения. Не мога да си представя, че местният участък е чак толкова голям. Вероятно всички патрулни полицаи са участвали в изнасилването. Това би било голям удар за полицията. А и за града като цяло. Град, който е безпощаден към такива като Белинда.

- Не можем да сме сигурни в това - възрази Ланкастър. - Това са спекулации.

- Можем да ги потвърдим - отвърна Декър. - Да поговорим с някого, който е бил тук по това време.

Началникът на полицията отпреди две десетилетия бе починал от инфаркт преди шест години. Откриха двама служители от онова време. Но когато Богарт и останалите пристигнаха в участъка, и двамата заявиха, че не знаят нищо за Уайът, и побързаха да се отърват от тях.

Когато напуснаха сградата, Ланкастър каза:

- Излъгаха. Прочетох го по лицата им.

- Градът е малък... толкова малък, че всички се познават помежду си - отвърна Декър. - Предлагам да продължим с най-важния човек в нашия списък.

- Бащата на Джайлс ли имаш предвид? - попита Джеймисън. - Клайд Евърс?

- Да, ако е жив все още.

Богарт гледаше екрана на телефона си. Търсеше нещо в интернет. Когато приключи, обяви: