Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Който едва не я е убил! - прекъсна го Ланкастър.

Евърс се замисли.

- Знаете ли какво? Мисля, че са се опитвали да й помогнат. Да разбере какво означава да легне с истински мъж. Да се върне към нормалното. Да види, че е жена, и да разбере колко е хубаво да бъде с мъж.

- Не се опитвайте да извъртите нещата така, все едно са й мислели доброто - каза възмутено Богарт. - Давността по отношение на изнасилването и тежката телесна повреда може да е изтекла, но направите ли опит да възпрепятствате правосъдието, ще ви тикна зад решетките, преди да сте допушили цигарата си.

Евърс го изгледа за миг и побърза да довърши историята си.

- Предполагам, че ситуацията е излязла извън контрол. Оказала им е яростна съпротива. Наложило се да й ударят няколко шамара. Предполагам, че някой от тях я е ударил толкова силно, че едва не я е убил. Била в безсъзнание, цялата в кръв... Джайлс ми каза, че спряла да диша. Уплашили се и я изхвърлили в един контейнер за боклук зад училището и си тръгнали. Тя обаче се свестила и се измъкнала. Отишла в полицията и разказала какво се е случило. Както вече казах, тогавашният шеф ми беше стара дружка, беше ми задължен за услуги, които му бях вършил в миналото. Позвъни ми. Родителите й знаеха, разбира се. Тя им беше разказала. Дадох им и последния си цент, за да им затворя устите. - Гневна гримаса разкриви лицето му. - Проклетите Уайът ме оставиха без пукната пара! Копелета гадни!

- Така ли решихте нещата? - попита Богарт. - С преговори?

- Така ги решиха те. Огледайте се. Живея в тази барака. Жена ми почина отдавна. Това нещо я уби. Дадох им и последния си цент... продадох всичките си имоти, акции, всичко! По дяволите, мръсниците сигурно са си построили цяло имение някъде... нямам представа какво са направили. А аз живея тук, след като се скъсвах от работа цели шейсет години. - Огледа се и продължи: - Хладилникът ми е на двайсет години. Не помня откога не съм карал нова кола. Онази отвън дори не ще да запали!

- Сигурен съм, че ви е било много трудно - отвърна сухо Богарт.

- Но защо сте постъпили така? - попита Декър. - Защо сте платили толкова пари? Пред съда сте щели да стигнете до ситуация от типа на нейната дума срещу тяхната дума. Целият град би се обявил против нея. Ченгетата са щели да потулят доказателствата. И да защитят своя колега. А шефът на полицията е бил ваш приятел. Въпреки това Уайът са ви оставили без пукната пара.

Евърс дръпна от цигарата си и поклати уморено глава.

- Не, не ставаше въпрос за блъф. Разполагаха с доказателства.

- Как? - попита Богарт.

- Преди Белинда Уайът да се прибере у дома, беше отишла в проклетата болница, където я бяха прегледали и установили, че е изнасилена и пребита. Това не подлежеше на никакво съмнение. А синът ми беше оставил следи навсякъде. Другите също. ДНК, кръв и кожа под ноктите й, пълен комплект. А после, както вече казах, Белинда разказала на родителите си какво се е случило.

- Но те не са отишли в полицията - обади се Декър.

- Не. Знаеха как стоят нещата в нашия град. Тук командвахме ние, семейство Евърс. Думата на останалите не се чуваше толкова. Никой не би им обърнал внимание, но те изиграха картите си твърде умно. Трябва да им го призная. Заплашиха да предадат всичко на щатската полиция, да се обърнат към ФБР дори. Трябваше да направя нещо. - Той допуши цигарата си и впери поглед в Декър. - Не можех да позволя синът ми да съсипе живота си заради някакъв боклук.

- Не споменахте ли, че изповядвате философията „Живей и остави и другите да живеят“? Че Бог е направил хората различни? Че такава е волята му?

Евърс го изгледа предпазливо.

- Да, но Бог нямаше да отърве сина ми от присъда за изнасилване, ако делото се гледаше извън града, нали?

- Какви бяха обстоятелствата около изчезването на сина ви? - попита Декър.

- Елементарни. Излезе да пийне една вечер и не се върна.

- Беше ли женен, имаше ли деца?

- Разведен. Жена му си замина и отведе децата със себе си. Изритаха го и от полицията. Живееше тук с мен.

Е, това поне е някаква справедливост , помисли си Декър.

- Да сте получавали нещо, което ви се е сторило странно или необяснимо? - попита той.

Евърс се замисли за миг.

- Имаше едно нещо...

- Какво?

- Сега ще го донеса.

Старецът се изправи с усилие и излезе от стаята.

Богарт погледна Декър.

- Това обяснява мотивите на Уайът. Отмъщение. Избрала е „Мансфийлд“ заради случилото се с нея, докато е била в гимназията тук.

Ланкастър добави: